BgFotoNET начало
 
 
 
 
МЕНЮ
Моят BgFotoNET
Привет, Анонимен
 Потребител
 Парола       
Код за сигурност:
 Код за сигурност 
   [Регистрация]
Членове:
Последен: FerminGree
Днес: 0
Общо: 193465

Онлайн Сега:
Анонимни: 319
Регистрирани: 10
Всичко: 329

Онлайн Регистрирани:
01 : HeidiAshbu
02 : GeniaRaymo
03 : CindaHunt0
04 : ShanonStid
05 : FerminGree
06 : RufusFrank
07 : TitusSeitz
08 : EverettMil
09 : EloisaYarb
10: EdisonJess
ФОТОПАЗАР...
Няма обяви...
Реклама...
Професионални фотографии на невероятни цени...
Робърт Капа
Публикувано във понеделник, 04 ноември 2002 в 23:30 часа от BgFotoNET
Представяме Ви
Робърт Капа
(Ендре Фридман) Когато край Тай Бин в Северен Виетнам загива легенфарният военен фотограф Робърт Капа, в един от многобройните некролози е написано:
"Снимките на Капа се раждаха в главата и сърцето му, -фотоапаратът само ги дооформяше.
Той знаеше какво иска да види и знаеше какво да прави с находките си... Умееше да изобрази ужаса на цял народ в лицето на едно дете . . .
" Истинското име на този човек, превърнал се в мит в историята на фотографията, е Ендре Фридман, по прякор Банди. Роден е в семейството на шивач в Будапеща. Увлечението му от идеите на световната револючия прави живота му в родината нездравословен. На седемнадесет годишна възрасте обявен за комунист и е бит и затворен от полицията. Затова е принуден да напусне еврейското гето в Пеща и през 1931 година емигрира в Берлин. По същото време в Германия се полагат основите на модерната фотодокументалистика.
Фридман се записва като студент по журналистика и успоредно с това работи като асистент-фотограф в прогресивното издателство "Улщайн". Първата му публикувана снимка е портрет на Троцки, направен през 1932 г. в Копенхаген.

 

Лев Троцки

С настъпването на нацизма обаче е сложен край на свободният печат. Ендре Фридман е сред жертвите на антисемитизма, принудени да напуснат Германия. Установява се за кратко във Виена и през 1933 година пристига в Париж. От този момент започва да се пише биографията на Робърт Капа. Съществуват различни версии за причините, довели Ендре Фридман до решението да приеме ново име. Еднакво убедителни са твъденията, че еврейският му произход и име продължават да спъват професионалната му реализация дори във Франция, както и това, че като беден и никому неизвестен млад емигрант не би имал шанса да преодолее жестоката професионална конкуренция в Париж. Така или иначе той започва да се представя в различни редакции като богатия, известен и талантлив американски фотограф Робърт Капа. В тази роля има една много важна истина - безспорният му талант, а събитията от по-нататъшната му професионална съдба ще изпълнят мита с действително съдържание.

Висок и смугъл красавец, когото жените обожават заради учтивостта и добрите му обноски, амбициозен, любопитен и с бързи реакции, извънредно интелигентен и чувствителен човек, владеещ свободно пет езика - така го описват съвременниците му. За днешните хора Капа е големият скитник в бурният политически живот на 30-те, 40-те и началото на 50-те години, тръгнал да търси истинската добра фотография и я откривал в осемнадесет военни сблъсъка.

През 1936 година заминава за Испания, за да снима по време на Гражданската война. За пръв път тогава Капа изобразява ужасяващите последици на войната върху цивилното население; там под танковите вериги загива и съпругата му Герта; там взема и съдбоносното решение да стане военен фотожурналист. В Испания Капа се запознава и с великият Ърнест Хемингуей. Гражданската война е разтърсила двамата творци дотолкова, че писателят ще я пресъздаде в романа си "За кого бият камбаните", а фотографът ще я изобрази в книгата си, озаглавена "Как се прави смърт". В тази книга е публикувана и снимката "Смърта на един републикански войник", Керо Муриано, 5 септември 1936"", която носи на своя автор действителна световна известност.

 

Death of Loyalist militiaman
Frederico Barell Garcia,
Cerro Muriano (Córdoba front)

Всичко, което се случва след преживяното в Испания е низ от драматични събития, използвани от Капа като повод, за да изрази ненавистта си към войната и нейната чудовищност, нейният антихуманизъм, нейното безмислие.

"Ако снимките ти не са добри, не си бил достатъчно близо", е една от прослувутите му фрази. Капа няма предвид само физическото, но и емоционалното разтояние между фотографа и изобразяваното събитие.

Неговите "close-up" снимки от непосредствена близост днес са легенда. Такъв е стилът, който Робърт Капа си е избрал, за да сподели отношението си и да изрази собствената си присъда към войната. Като фотокореспондент на списание "Лайф" снима японско-китайските сражения в Шанхай, след това заминава за Северна Африка и отразва боевете в пустинята. Записва се като доброволец в десантна рота в Тунис и за пръв път в живота си скача с парашут над Сицилия, само и само да успее да документира настъплението на американската армия в Италия. Той е и в първата вълна на дебаркиращите на френския бряг американски войски. Снимката му "Денят Д, инвазията в Нормндия, 6 юни 1944" ще се превърне в образ-символ на американският десант в Европа през Втората световна война

 

Robert Capa, D-Day
 Omaha Beach, 1944

 

В началото на 1947 година Капа се посвещава на организирането на фотографската агенция Magnum, което обмисля повече от десет години. Неговото хуманно кредо и моралът му се превръщат в основа и същност на дейността на агенцията. През април 1947 г. четирима фотографи, снимали Втората световна война за "Лайф" и други големи списания , се срещат в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Това са Бил Вандеверт, Дейвид Сиймур-Чим Анри Картие-Бресон и Робърт Капа, който се превръща не само в организатор на срещата, но и кръстник на сформиралото се тогава сдружение на независимите фотографи МАГНУМ. Джордж Роджър , който не успява да се яви на срещата, но се числи към ядрото на основоположниците, разказва как по време на десанта в Северна Африка и по-късно в Италия, Капа му говори за бъдещите си планове:
"Боб ми говореше за фотографска кооперация -едно независимо от огранияенията на издателите и цензурата побратимяване, което би показало войната такава, каквато е. Той беше разбрал превъзходствата на малкоформатния апарат - практичен и лек за работа и си бе дал сметка за голямата професионална ловкост която бихме придобили, сблъсквайки се с войната и няйните жестокости . . ." През първите години от съществуването на агенцията Капа е навсякъде -преди всичко там, където се усеща напрежението на войната. Той е живата сила на сдружението - вдъховител, организатор, търговец.

Робърт Капа често казва, че"войната е като застаряваща актриса - все по-опсана и все по-малко фотогенична", и мечтае да остане безработен военен фотограф.
За жалост обаче съдбата му е отредила друго. Макар и да пропуска войната в Корея, през май 1954 година Капа заминава за Индокитай, за да снима за списание "Лайф" военните действия във Виетнам.
Там го застига вестта за смъртта на неговия колега и приятел Вернер Бишоф. Сутринта на 25 май той и журналистът Джон Милкин се намират на един от предните постове на американската армия близо до Тай Бин, южно от Ханой. Капа споделя: "На път е да се получи добър репортаж, но днес няма да бъда много предизвикателен..." По обяд излиза от прикритието, за да проследи сражението. В 14:55 часа същият следобед Капа стъпва на мина. Той умира но фотоапаратът с последните му кадри оцелява. Още на 7 юли 1954 г. Джон Милкин публикува в списание "Лайф" подробности за смъртта на легендарният фотограф: "Капа лежеше по гръб, част от левият му крак се виждаше на половин метър от ямата, предизвикана от експлозията. В гърдите му зееше страховита рана... Полковник Лакапел нареди да повикат линейка и побъза да изпрати Капа обратно в Донг Куи Тон... Там виетнамският лекар потвърди смъртта му. Попита ме: "-Той ли е първият американски кореспондент убит в Индокитай?" Кимнах утвърдително. Тогава докторът каза: "Това е горчив урок за Америка..."

Смъртта на Робърт Капа разтърсва света и оставя незаличима празнина в модерната култура. Парализирана от безспорния си лидер, МАГНУМ много трудно се съвзема, за да продължи по набелязаният от Капа път на модерната фотожурналистика. Дейвит Сиймур, който е избран да го замести в ръководството на агенцията, изпраща следното писмо до членовете и:
"Скъпо мое семейство МАГНУМ, ние трябва да продължим да сме заедно, за да се развиваме и да се предпазваме от отрицателното влияние на нашата голяма скръб. така може би ще успеем да си помогнем взаимно в търсене на начин за оцеляване на МАГНУМ - нашият общ дом."...

доц. Иглена Русева

 




* Руски дневник
Автор: Джон Стайнбек
Издател:Прозорец
Страници: 240
Мека корица
Дата: 04-03-2002
Цена: 7.90 лв.

Непосредствено след спускането на "Желязната завеса" носителят на награда "Пулицър" за литература Джон Стайнбек и широко известният военен фотокореспондент Робърт Капа се впускат в пътешествие из Съветския съюз с обещанието да опишат впечатленията си за "Ню Йорк Хералд Трибюн". Прочутите творци получават възможност да посетят не само Москва и Сталинград, но и Украйна и Кавказ... [ още ]

Професионални фотографии на невероятни цени...
 
 

Сподели със всички...

 
Връзки
· Повече за Представяме Ви
· Статии от BgFotoNET


Най-четена Статия Представяме Ви:
Робърт Капа

Рейтинг за Статия
Среднa Оценка: 5
Гласа: 3


Моля, отделете една секунда и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

Опции

 версия за принтер версия за принтер


Посетете и нашите приятели:
| www.fotolia.com | www.fotokniga.bg | Регистрация на домейни |

Мain website engine code by phpnuke.org All Rights Reserved.
All logos and trademarks in this site are property of their respective owner. The comments are property of their posters.
Content and images Copyright © 2001 - 2014 by BgFotoNET Ltd. and/or adduced sources. All Rights Reserved.
[ Условия за ползване ] Статистика за сайта [ За BgFotoNET ]
Ако не виждате всичките 16 зони от бяло до черно, калибрирайте мониторът си.