BgFotoNET начало
 
 
 
 
МЕНЮ
Моят BgFotoNET
Привет, Анонимен
 Потребител
 Парола       
Код за сигурност:
 Код за сигурност 
   [Регистрация]
Членове:
Последен: TaylahDacr
Днес: 0
Общо: 191985

Онлайн Сега:
Анонимни: 391
Регистрирани: 3
Всичко: 394

Онлайн Регистрирани:
01 : DeanaBurde
02 : WIPOdell0
03 : TaylahDacr
ФОТОПАЗАР...
Няма обяви...
Реклама...
Езикови курсове по интернет
За Carl Zeiss и другите легенди във фототехниката
Публикувано във понеделник, 09 август 2004 в 01:00 часа от BgFotoNET
Представяме Ви

Carl Zeiss  logoЧетейки съвременните фотографски издания, а също и общувайки с потребителите на фототехника, с постоянно нарастващо изумление наблюдавам процеса на митологизация на някои фотографски "оръдия на труда", преди всичко - оптиката на Carl Zeiss, по-рядко Leica и средноформатните камери. Със съжаление също така забелязвам, че значително количество техническа информация, садържаща се в повичето списания, често оказва негативно влияние на съзнанието на читателите. Наблюдава се отклонение от същността на фотографията, и хората, вместо да се занимават самият предмет на фотографията, се занимават в повечето случаи с безмислени размишления относно количеството зони на замерване в камерата, алгоритмите за разчет на експозицията и автофокуса, за разрешителната способност и цветопредаването на филма, или казано иначе, за каквото и да е друго, но не и за самата фотография...

И така, един от най-главните митове се явява оптиката, произведена от фирмата  Carl Zeiss.

За нея говорят едва ли не с доверителен шепот, молба, сами разбирате - легендарния Zeiss... Също се срещат напомняния за нея в статиите по фототехника като нещо свръхестествено, при което не се уточнява в какво се изразява тази свръхестественост. По мои наблюдения, малко от авторите на тези статии са снимали достатъчно обем материал (десетки филми) с оптиката на Zeiss, че да могат много или малко обективно да обяснят, защо тя е толкова добра. Снимаики известно време със съвременна оптика от Carl Zeiss (произведена в Западна Германия), аз искам да споделя съображения за това, какво е то немска оптика и защо купуват тази оптика, независимо от доста високата цена.

Ще кажа, че е невъзможно да говоря за добра оптика без използването на някои международни термини, като "рисунък", "пластичност", "bokeh" и така нататък. Чисто математическият подход от рода линии на милиметър, графики MTF и подобни на това в случая търпят фиаско и повече подхождат за чисто умозрителни разсъждения, имащи непряко отношение към реалността. Освен това, техническите аспекти на оптиката вече са достатъчно известни на читателя, затова доколкото е възможно, ще се постарая да опиша не съвсем очевидните свойства на оптиката.

Малко история

Мисля, че ще бъде уместно да спомена за историята на фирмата Carl Zeiss.

Карл Цайс се е родил в град Weimar  на 11 септември 1816 година. Неговият баща е бил управител на стругарска работилница. Скоро след завършване на гимназия Карл решил да стане ученик на доктор Фредерик Кернер, които се е занимавал в областта на производство на стъкла за обективи на телескопи. След завършване на обучението си Карл Цайс известно време работил в Йенския университет.

В това време Цайс започнал да изучава теорията на изготвянето на оптика. После тои пътешествал цели седем години, посещавайки заводи по изготвяне на оптика и стъкла в такива градове, като Щутгарт, Дармщад и Берлин. Тои направил значителни записи по различни теми, например за методите на топене на стъкло, материали, необходими температури на пещите за топене, а също за всичко свързано с изготвянето на стъкло, микроскопи и други оптически инструменти. След това тои се върнал в Йенския университет, където изучавал химия и математика. В 1846 година (на 30 години) тои основал собствена работилница. Първите изделия на работилницата били увеличителни стъкла и прости микроскопи, произведени от група от дваисет наемни работници. Производството на по-сложни микроскопи започнало в 1858 година. Карл Цайс си спечелил добра репутация със своите качествени продукти, а през 1861 година неговата работилница получила Златен Приз на изложбата в Тюрингия.

Цялата работа на Карл била основана на емпирически методи (т.е. на метода проба-грешка). Било е очевидно, че такъв способ на производство изисквал значителни усилия и водел към загуба на значителни по обем материали. Цайс вярвал, че научния подход ще доведе до възможност за производство на по-точни, предсказуеми и икономични изделия. Хер Цайс безуспешно се борил с този проблем в продължение на пет години. В края на краищата,  през 1866 година, тои посетил Йенския университет, където се запознал с Ернст Аббе, които по това време работил като лектор.

Аббе влязъл в работата на Цайс като водещ изследовател, с намерения заедно с Цайс да създадат научен фундамент, необходим за производство на оптическа продукция. В крайна сметка, през 1872 година, след шест години работа по производството на нови сортове оптически стъкла, техния съвместен труд довел до създаването на сложен микроскоп, нямащ аналог по качество. Този прибор се явява прародител на всички съвременни микроскопи.

Година след началото на производството на сложния  микроскоп Цайс, през 1873 година, Аббе публикувал научен труд, описващ математическия апарат, с помоща на които било направено това изобретение. За първи път в историята на оптиката аберациите, дифракция и кома били описани и изучени. Аббе толко добре описал оптическия процес, че неговия труд станал базов в оптиката. За награда за труда, Карл Цайс направил Аббе партньор в своя растящ бизнес през 1876 година.

Третият член на отбора, поставил основите на фирмата Carl Zeiss, бил Фредерик Отто Скот, които бил поканен от Аббе през 1879 година за продължение на работата по усъвършенстване на микроскопите. Скот се занимавал с изследвания по използването на лития в новия тип оптическо стъкло и написал за своите успехи на доктор Аббе. Аббе веднага се заинтересувал и изпробвал стъклото, и дал висока оценка за изследванията на Скот. Така Скот и Аббе се запознали, след това сътрудничеството им продължило до края на живота им. Скот произвеждал стъкло изключително за новите микроскопи Цайс и през 1884 година била основана специална фабрика за производство на стъкло. Собствениците и били Цайс, Аббе и Скот, а фабриката се наричала Schott & Genossen Glass Works.

През 1890-та година (след смъртта на Цайс) започнала разработката и производството на оптика за фотокамери. Доктор Пол Рудолф разработил Protar, първия обектив на фирмата Carl Zeiss. Protar не страдал от такива "болести", като астигматизъм и изкорубване на образното поле.

През 1896 година, също от доктор Рудолф, бил изобретен легендарния Planar - оптическа схема, която до наше време служи за образец за изготвяне на оптика. Planar превъзходно решавал проблемите със сферическата аберация и астигматизма благодарение на симетричната оптическа схема. Planar е една от най-тиражираната оптически схеми в света.

С това ние ще завършим краткия курс в историята и ще се върнем в нащо време...

Защо оптиката на Zeiss и Leica са толкова скъпи?

За начало да отбележим, че оптиката Carl Zeiss за 35-мм камери не винаги е по-скъпа от японската оптика. Така например, обектив 50/1.4 за  Canon е доста по-скъп от Carl Zeiss 50/1.4.

Стойността на оптиката в значителна степен се определя от обема на производство, а при Zeiss тои е очевидно по-нисък, сравнен например с Nikon или Canon.

Имат значение и чисто маркетинговите нюанси, които са доста сложни, зависят от ситуацията на пазара, географията и други фактори. Разбира се, че сама легендарната марка Carl Zeiss допринася не малко за стойността на оптиката. Иначе не може и да бъде.

С оптиката и камерите Leica всичко стои по-различно. Работата е в това, че оптиката и камерите Leica са по своему уникални, и до сега се явяват изключително прецизни изделия на фактически ръчната изработка. Металните компоненти се прогонват един с друг индивидуално, материалите за производството се избират изключително щателно, обезпечавайки безкомпромисна надежност и стабилност на характеристиките (фирмата гарантира запазване на точното функциониране на възлите на камерата след 100000 сработвания на затвора).

Leica фактически се явява единствената фирма всред производителите на оптика за 35-мм камери, която нанася мултипросветление на лещите, отчитаики свойствата на стъклото, от което е изготвена лещата. Всяка леща минава контрол на лазерен интерферометър с точност до 1/1000 мм. Друга уникална процедура е повторното лазерно центриране на всяка леща от обектива след сглобката. В заключение всеки обектив Leica се подлага на взискателен проекционен тест. Всички стадии на производството, без изключение, строго се контролират. Оптиката на Leica е устойчива на различни по род ударни въздействия и еднакво добре работи в широк температурен диапазон, защото всички елементи са изключително щателно прогонени, а материалите избирани така, че при температурни разширения на материалите да не се получава смущение на оптическите характеристики на компонентите.

Leica е единствената фирма в света, използваща в механизма на плъзгащата се диафрагма поясни подшипници. Благодарение на това, времето до закритието на максималното значение на диафрагмата не превишава 40ms, а механизма съхранява висока точност даже след 50000 сработвания на диафрагмата.

И това далеч не е пълния списък с отличителни особености на производството на камерите и оптиката Leica.

Leica остават единствената в света фирма, която продължава да произвежда и пуска на пазара 35-мм механически далекомерни камери със сменяема оптика (камерите Leica М). Въпреки, че тези камери някому могат да се сторят пълен анахронизъм и образ на допотопното камеростроене, те са по същество съвършено уникални механически прибори, снабдени, извън всякакво съмнение, с най-добрата оптика, която някога е съществувала.

Надявам се, сега вие разбирате, защо системата Leica струва така скъпо. Съблюдавайки изключителна точност, във всичко и навсякъде, пълен контрол, точна немска сборка и потресаващо въображение, безкомпромисност, правят използването на системи Leica много скъпо удоволствие. Освен това, не трябва да се забравя, че името Leica - това е жива легенда, това е философия по свой род, и стил на живот.

В това време, когато Leica се е концентрирала в пускането на пазара на доведени до съвършенство 35-мм оптика, Carl Zeiss захваща тесноформатния пазар (огледалните Contax, уникалните автофокусни далекомерни със сменна оптика Contax G1/G2, а също компактните камери от висок High End), така и средноформатните (Contax 645 AF, Hasselblad, Rollei). По-рано Zeiss също се занимаваше с изготвянето на оптика и за форматните камери. Лоша и нискокачествена оптика за средния формат въобще не съществува, единствено в тази ниша на фирмата Carl Zeiss се удава да достигне тавана - както по качество, така и уви - по цена.

В Zeiss съществуват много интересни обективи. Като пример, това е Biogon 21/2.8 и Hologon 16/8 за далекомерните камери Contax G. Последния обектив притежава фиксирана диафрагма 8 и към него се прилага специална серия централен филтър, компенсиращ падането на яркостта на изображението по края. Оптическите формули на обективите Hologon и Biogon са специално разработени в такъв тип, че е възможно да бъде използван малък работен отрязък, възможно е само на далекомерни камери.

Асортимента камери Hasselblad включва в себе си прости и неогледални камери от серията 900 (с фокусиране по матово стъкло), оборудвани с несменяеми широкоъгълни Carl Zeiss Biogon 38/4.5. Благодарение на използването на малък работен отрязък е станало възможно изготвянето на широкоъгълен обектив с визше качество, фактически свободен от дисторзия и притежаващ изключителна рязкост, в това число и по края на кадъра. Даже на пълно отворена диафрагма Biogon 38/4.5 дава превъзходно качество на изображението.

Още един интересен оптически прибор е шифт-телеконвертора PC-Mutar 1.4X, с помоща на които може да се прави корекция на перспективата, използваики "обичайна" оптика, нямаща такива функции.

Широко известна е оптическата схема Planar, която може да съдържа от 5 до 7 лещи, в зависимост от обектива. Обективите, изградени по тази схема, като правило са много пластични и притежават изключително красив рисунък. Именно по тази схема е построен легендарния Planar 80/2.8 за Hasselblad и Rollei, и знаменития Planar 85/1.4 за Contax.

Оптика с не по-малко известната схема Sonnar често се използва за проектиране на телеобективи (много от които се явяват великолепни портретни обективи). Например, Sonnar 150/4 за Hasselblad притежава от една страна великолепна рязкост и висок контраст, даже при напълно отворена диафрагма, а от друга страна може много внимателно и нежно да изобрази портрет.

За системите Hasselblad, Carl Zeiss е разработил специален обектив Sonnar Superachromat CF 250/5.6, в който така добре е изправена хроматическата аберация, че този обектив може с лекота да се употребява за фотографиране в инфрачервената част без въвеждане на каквито и да е поправки. Съществува също уникален обектив на Zeiss за фотографиране в ултравиолетовия диапазон.

Първоначално четирилещовата схема Tessar обезпечава много висока рязкост при относително компактен размер. Най-компактния обектив за Contax Tessar 45/2.8 като правило, е изпълнен по тази схема, и е толкова миниатюрен, че може да се обърка с капачка за обектив.

Японсият Zeiss

Болшинството съвременни обективи Carl Zeiss за 35-мм камери Contax се произвеждат в Япония, а не в Германия (с изключение на много скъпия модел 50/1.2). Станали ли са те от това по-лоши или не..? По този въпрос съществуват различни мнения, но определено  може да се каже едно - оптиката от това е станала значително по-евтина. Разбира се, оптиката Zeiss (както и произволно друга оптика за 35-мм камери) не може да се похвали с такава щателност на изработката, както при Leica, еднакво оптическите схеми на обективите са били разработени в Германия, и специалния състав за фирменното мултипросветление T* - също пристига от Германия. Фирмата Carl Zeiss се кланя и уверява, че оптиката от преноса на производството в Япония нищо не е загубила. Така или не, оптиката на камерите Contax несъмнено има характерния "почерк", свойствен на немската оптика.

Оптиката за средноформатните камери Hasselblad и Rollei се произвежда само в Германия и извинявайте, но по отношение на нейното производство стои или на едно ниво, или близко до това, което прави Leica на 35-мм формат.

Струва ли оптиката на Zeiss своите пари?

Или, както още обичат да питат, максимално ли е съотношението цена/качество при оптиката на Zeiss..? Честно да Ви кажа, мен такива въпроси ме хвърлят в топика. Първо, може ли  съотношението цена/качество да се използва в изкуството е неясно. Например, как мислите, какво е съотношението цена/качество, да кажем, при "Слънчогледите" на Ван Гог..? Второ, оптиката на Zeiss и Leica се продава, следователно, тя на някому е нужна, и независимо от високата цена, за накой си струва парите.

Вкусът към добрата оптика (както към музиката или виното) идва (или не идва) с времето и опита. Така, че вие ако тепърва започвате да се занимавате с фотография и размисляте над това, в какво сериозно да инвестирате, да кажем, в оптика Carl Zeiss, то добре помислете. Това е същото, като човек, които се готви да се учи да свири на цигулка, да си купи цигулка Страдивари. Разбира се, да се учиш да свириш на такава цигулка е добре, но може да е напразно. А разликата на първо време между просто добра цигулка и именно Страдивари се забелязва доста трудно. Пък по-късно можете да решите да не свирите на цигулка, и да решите да свирите на барабани или да събирате етикети от бутилки.

За това, да се наслаждавате на свиренето на цигулка е достатъчно помещение с добра акустика. Звукът от цигулката се ражда, и достига до вашето ухо. С фотото работата е малко по-сложна. Вие трябва грамотно да отсеете сюжета на добра лента, която правилно да сте съхранили, после този филм да се прояви качествено, после правилно да се откопира и чак тогава отпечатъка ще се покаже на зрителя (ако, вие сте готови да платите по три долара за едно копие 20/30 и да проявите филма минимум за долар в професионална лаборатория?) Грешка на които и да е от горните етапи, може да изпорти снимката. Вие трябва да контролирате всички стадии на процеса. Иначе, се получава така, че  прословутата цигулка свири в шумен параход. Добре, но никаква разлика няма да усетят вашите слушатели, от по-евтините цигулки. Така, че мислете, изборът, както винаги, остава за вас.

Рязкост

Както се изясни, болшинството хора до сега считат, че най-главното и единствено достоинство на оптиката, това е резкостта. Т.е. колкото е по-рязък един обектив, толкова той е по-добър. И следователно, ако "най-добрата" оптика е на Zeiss, то тогава тя е най-рязката.

Това не е така..!

Ако говорим накратко, то рязка оптика може да направи произволна фирма. Произволна. Нима вие напълно сериозно мислите, че фирми от рода на Canon, Nikon, Minolta, Olympus или Pentax, имащи полувековен опит в проектирането и производството на оптика, до ден днешен не могат да направят рязък обектив..? Това е смешно. Като цяло, оптиката която струва еднакви пари при различните фирми е сходна. Чист абсурд е твърдението, че оптиката на Zeiss е най-рязката. Това е същото, като да се каже, че цигулката Страдивари е "най-добрата", следователно тя свири най-високо. Разбира се, това не е така. И слава Богу..! Съществува такова понятие, като излишна рязкост (може да ви се случи да чуете, че "обектива реже до кръв"). Оптиката на Zeiss затова е и хубава, че снимаики портрет даже на среден формат, вие не получавате снимка, с която вашият модел спокойно може да се отправи към дерматолога. На снимката ще си ги има всички детайли, но - много нежно и пластично.

Още веднъж ще подчертая, че резкостта може да бъде повече от необходимата. Явявайки се притежател на обектив Canon EF 100/2.8 Macro, аз постоянно се сблъсквам с проблема, просто патологическата рязкост на този обектив при снимки на хора. Той е способен буквално да измести акцента при портрет върху качеството на кожата на модела. Микроконтраста е толкова висок, че често чоже да се разглеждат отделните частички пудра и косъмчета по лицето. Или се изяснява, че модела има малка бенка, която окото просто не забелязва, но която безпощадно е зафиксирана от макрообектива. За всеки случаи да кажа, че този обектив великолепно изпълнява своето пряко предназначение (за което тои е и проектиран) - макроснимка.

В този смисъл, производството на рязък обектив само по себе си не представлява проблем. Сложното е, да се направи такъв обектив, които да притежава свое собствено виждане за света, почерк, характер или рисунък. Така, че на снимката да бъдат запечатани всички нужни детайли без излишни акценти на ненужните. Така, че изображението да бъде рязко и пластично едновременно. С това е характерна оптиката на Zeiss или Leica. Като правило използват прости класически оптически схеми, верни от много десетилетия (оптическата схема на Planar е на 100 години). Значи ли това, че оптиката на останалите фирми няма право на живот? Съвсем не. И при японските производители има голямо множество обективи, с които могат да се гордеят. Ако малко се върнем в историята, фирмата Leica отдавна, тесно е сътрудничела с фирмата Minolta, която правела за Leica в това число и някои обективи. А фирмата Carl Zeiss едно време е сътрудничела с фирмата Pentax.

Ще бъде груба грешка , да се мисли, че купуваики най-евтиния зум от  Minolta, вие снимате почти като оптика Leica. Прочетете пак горе, как се прави оптиката на Leica и ще разберете, че между тези две изделия не може да има нищо общо. Просто, ако фирмата си е поставила задача да направи скъпа, но добра вещ - тя ще я направи. Затова оптиката от серия G на Minolta или със звездичка при Pentax  е превъзходна. Както и оптиката от серия L на Canon и така нататък. При производството на такава оптика фирмата внася у нея най-доброто, което има, като материали и технологии, затова се получава много добре (но затова пък много скъпо). Фирми от рода на Carl Zeiss и Leica евтина оптика не правят въобще, което не значи, че оптиката на фирми, произвеждащи и евтина оптика, винаги е лоша.

За всеки случаи още веднъж ще кажа за резкостта. Всеки обектив с постоянно фокусно разстояние от всяка фирма от голямата петорка, като правило е достатъчно рязък, още повече за любителски снимки. Мнозинството фирмени скъпи зумове позволяват да се увеличи снимка до формат 20/30 с напълно приемлива рязкост, което е повече от достатъчно за любителски снимки.

Най-резки обективи са макрообективите. Ако вие все още искате да се насладите на "най-добрата" рязкост, купете си такъв обектив, рязкостта ще бъде максимална.

Имайте предвид, че рязкостта може да ви се намали, например, ако печатите копията на некачествена оптика, снимате на бавни скорости без добър статив и т.н. Така, че  в борбата за рязкост не е задължително да започвате с придобивка на оптика..!

Също важна характеристика на оптиката е неината контрасност. Също така, не винаги най-контрастната оптика е "най-добрата". Контрастът може да бъде както излишен, така и недостатъчен. Трябва да се разделя, известно снижаване на контрастта предизвикано от съзнателно оставени аберации (с цел да се облагороди почерка на оптиката), и ниската контрасност на некачествената оптика, предизвикана например, от паразитни изображения (лошо просветление, недостатъчно потъмнени лещи, много голям брои лещи в обектива и т.н.) или просто лош оптически дизайн на обектива.

Надявам се, сега вече разбирате, че оптиката трябва да е хармонична във всичко, и това съвсем не означава най-висока рязкост, максимален контраст и т.н.

Bokeh – какво е това и с какво го ядът

Думата Bokeh – (чете се : “боке”) има японски произход (руски/български аналог не е известен), и се явява характеристика на това, какъв образ рисува оптиката на обектите, разположени извън зоната на резкостта. Съществуват даже опити да се класифицира bokeh, което по мое мнение е слабоформализуемо понятие.

Обектив, притежаващ красиво bokeh, рисува намиращите се извън фокуса предмети, особено ярки детайли от задния план и светлинни бликове, във вида на приятни еднородни петна, създаващи у зрителя впечатление за обемност на изображението и видимо съответстващи на начина, по които човешкото око вижда намиращите се извън фокуса му предмети. Обектив с "лошо" bokeh рисува обектите извън фокуса във вид на раздояващи се резки линии и петна, създавайки значителни скокове в контраста. Такова изображение изглежда доста грубо, "пъстрее", лишено е от обемност и известна пластика.

Смята се, че най-приятно bokeh притежава оптиката на немските производители. Тука трябва да споменем Zeiss, Leica, Schneider и Rodenstock. Също великолепната професионална оптика (среден и голям формат) от Fuji. Най-приятни често не са най-скъпите и "набелязани" обективи на тези производители. Като пример за това Summicron-М 50/2 или Elmarit-M 90/2.8 са едни от най-евтините обективи Leica, в същото време притежаващи изумително bokeh.

Оптика от други фирми също може да притежава интересно bokehно ще трябва да разглеждаме различните обективи поотделно. Nikon, като пример, пуска два обектива(105/2 и 135/2) от серията DC (Defocus Control) – това са обективи с контолируеми аберации, характера на изображенията на нерезките предмети може да се контролира по желание на фотографа. Могат да се приведат примери с оптика и на други фирми, например, изключително красиво (може да се каже даже живописно) работят софт-обективи от Pentax, обектив Canon EF 135/2.8 SF с три нива на регулировка на софт-фокуса и скоро появилият се Minolta Smooth Trans Focus. Не говоря за специално проектирания обектив Dreamagon,които има доста интересен почерк, напомнящ на стара маслена живопис.

В асортимента на фирмата Rodenstock има легендарен обектив Imagon, специално разработен за снимки на романтични портрети и пейзажи. Обектива позволява да се създаде около добре очертаното изображение известен мек контур, степента на мекота на което може да се варира с помоща на особена диафрагма със специални отверстия в нея. Красивия смекчаващ ефект се достига чрез съзнателно непълно изправяне на сферическата аберация, която се смекчава взависимост от желаната степен, може да се направи малка или голяма лична намеса  и формиране на собствено изображение.

Трябва да се отбележи, че bokeh може да е качествено различен на различни деления на диафрагмата. Въобще поведението на оптиката силно се изменя при диафрагмиране. Съществува мнение, че bokeh направо зависи от количеството пластинки на диафрагмата и степента им на "закръгленост". Ако такова твърдение съответства на действителността, то както ми е известно, оптиката Hasselblad има само пет пластинки на диафрагмата при много приятно bokeh и фантастично красиво предаване на обемността на изображението.

Рисунък и пластика на оптиката

За кои обектив, може да се каже, че тои има "великолепен рисунък". Това също е слабоформализуемо понятие, което може да се преплита с такива понятия, като bokeh или “пластика”. В известна степен пластиката на оптиката може да се охарактеризира, като способност да се разделят тънките оттенъци на един и същи цвят (или сивия тон в черно/бялата фотография). Рисунък - това е характера на предаване на резките линии и контурите. Във висококласната оптика има съчетание на несъчетаеми неща - тънките линиики се предават отчетливо и разделно, в същото време са запазени някои остатъчни аберации, създаващи лек ореол около резките линий и като правило обуславящи характерния рисунък на оптиката.

Доста често притежатели на евтини зум-ове (печатащо фотографии 10х15 в минилабове) говорят за рисунъка на тяхната оптика. На мен това ми се струва, да кажем малко странно. Като печатате в минилаб снимки с размер 10х15 вие в състояние ли сте да видите рисунъка навашата оптика, даже и ако него го има? В болшинството случаи евтината оптика въобще не притежава никакъв особено изразен "рисунък".

Както е написано по-горе, на различни диафрагми оптиката се държи различно. Максимална пластика обикновено се проявява при неголеми стойности на диафрагмата, а при затварянето ѝ до определен предел обектива става рязък и контрастен. Ако приемем, че оптиката има великолепен рисунък, то съвсем не  означава, че той ще се проявява във всяка снимка. Това зависи от много фактори, в частност, от контрастността на сюжета. Особено ясно достоинствата на оптиката се виждат в черно-бялата фотография.

Малко за живописта

За пореден път разглеждайки произведения на пейзажисти от 19-ти век в Третьяковската галерия, аз забелязах, че оптиката на  Zeiss по сходен начин предава обема и пространството. Това е невероятно, но много приятната пластика и атмосфера, така реални на платната на художниците, също присъстват и на  снимки, направени с оптика Zeiss. Предаването на обема на пространството също може да е различно, разработчиците на оптика са "се учили" от живописците как да гледат на света...

Монокъл. Посвещава се на любителите на графики MTF

Трябва да кажа, че в последно време е станало много модно да се обсъждат и сравняват графики MTF за различна оптика. Не може да не ни радва постоянно растящата грамотност на фотолюбителите. От друга страна, вие никога не бихте си избрали спътница в живота само по ръста и размера на обувките, или любимо ястие само по съдържанието на фосфор, калций и витамин А в него..? Надявам се, че няма...

Разбира се, изучаването на графиката MTF ни дава известна информация за обектива, но нищо не може да ни го охарактеризира в пълна степен, освен направените с него снимки. Графиките MTF ще ви кажат малко за рисунъка, пластиката и bokeh на оптиката. Затова към графиката MTF (както и към резултатите от различни тестове) трябва да се подходи с внимание, и в никакъв случаи графиката MTF не трябва да ни служи за единствено основание за покупка на този или онзи обектив.

А сега се запознайте с монокъла в в целяит му "блясък". Ако построите графика MTF на монокъла, то тои ще бъде неприлично "нисък" в сравнение с произволен, даже най-евтин и некачествен обектив. Рязкостта и контраста са много ниски. Разделителната способност е близка до нула. Сферическата аберация и кома не са коригирани. Накрая, непросветлената оптика доста зле работи срещу светлината. Това е кратък списък с "болестите" на монокъла! В същото време, без да обръщаме внимание на всичките "недостатъци" ,  монокъла в умели ръце е способен да твори шедьоври. Необичайно мек и пластичен рисунък, красиви ореоли около източниците на светлина - всичко това създава непредаваемо излъчване, атмосфера и обем на снимките. Така, че красотата лежи съвсем в друга плоскост, а не в графиката MTF, рязкост, мултипросфетление и подобни неща. Красотата - това е хармонията, която или я има, или я няма, и е без значение с какви способи е достигната.

Заключение

Силно се надявам, че след прочитането на този материал у вас ще останат малко въпроси за оптиката, и в частност за Carl Zeiss. Както виждаме, фирмата Carl Zeiss е стояла на самия изток при създаването на оптиката, и е имало време за да бъде доведено производството до съвършенство, както оптическо , така и механическо. Явявайки се доста консервативен производител, Zeiss не правят лоши или посредствени обективи. Дизайна на всеки обектив е проверен в продължение на много десетилетия и почти всеки обектив има свой особен "почерк" и "характер". Затова оптиката на Zeiss е любима на доста хора. Това съвсем не значи, че трябва да купуваме оптика само от немски производители, и у други фирми има доста интересни обективи. Главното е, сами да харесвате оптиката, която използвате, и не е толко важно, че на нея е написано, Zeiss или Nikkor.

Още веднъж ще напомня, че използването на скъпа оптика (в това число Carl Zeiss, Leica, Schneider, Rodenstock, Fujinon и т.н.) има смисъл при по-сериозен подход в работата, когато вие строго контролирате всички стадий на "производството" и вашите шедьоври се печатат ръчно, на скъпо професионално оборудване. В противен случай за вас ще е по-добре да си похарчите парите за друго нещо.

Желая Ви успехи при снимките!

Алексей Николаев
www.photoweb.ru/anphoto

Авторът изразява дълбока признателност на Михаил Шафеев (Ванкувър, Канада) за помоща при подготовката на настоящия материал.

Професионални фотографии на невероятни цени...
 
 

Сподели със всички...

 
Връзки
· Повече за Представяме Ви
· Статии от BgFotoNET


Най-четена Статия Представяме Ви:
Робърт Капа

Рейтинг за Статия
Среднa Оценка: 0
Гласа: 0

Моля, отделете една секунда и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

Опции

 версия за принтер версия за принтер


Посетете и нашите приятели:
| www.fotolia.com | www.fotokniga.bg | Регистрация на домейни |

Мain website engine code by phpnuke.org All Rights Reserved.
All logos and trademarks in this site are property of their respective owner. The comments are property of their posters.
Content and images Copyright © 2001 - 2014 by BgFotoNET Ltd. and/or adduced sources. All Rights Reserved.
[ Условия за ползване ] Статистика за сайта [ За BgFotoNET ]
Ако не виждате всичките 16 зони от бяло до черно, калибрирайте мониторът си.