BgFotoNET начало
Фото Арт Ревю - списанието за позитивна арт критика на Ник Чалдъков
 
 
 
 
МЕНЮ
Моят BgFotoNET
Привет, Анонимен
 Потребител
 Парола       
Код за сигурност:
 Код за сигурност 
   [Регистрация]
Членове:
Последен: Buster63X
Днес: 0
Общо: 192242

Онлайн Сега:
Анонимни: 372
Регистрирани: 11
Всичко: 383

Онлайн Регистрирани:
01 : SelinaL756
02 : DawnaTall
03 : CamillaWal
04 : CathernHom
05 : FilomenaKe
06 : Buster63X
07 : Tilly43604
08 : NormandRet
09 : MilanMcclo
10: LouBlacklo
11: ClaritaByr
ФОТОПАЗАР...
Няма обяви...
Реклама...
Професионални фотографии на невероятни цени...
Регистративна или документална фотография?
Публикувано във понеделник, 26 септември 2005 в 01:00 часа от BgFotoNET
Фото размисли
Нашият уважаван потребител alesh ни пише:

д-р Алеш Хръдличка

Наскоро ми беше зададен въпрос: “Как може да определим разликата между регистративната и документалната фотография, имат ли рязко разграничение и как могат да бъдат дефинирани?”
Запитването беше доста внезапно, така че ми трябваше малко време за да прехвърля на ум основните белези на тези толкова близки, но все пак доста разнородни форми на “авторско боравене” с действителността, на различия в подхода към фотографското “запаметяване” на събития, факти, явления и обекти.

Ако тръгнем по пътя на етимологичното тълкуване на споменатите термини, то би могло да ги дешифрираме по следния начин:
- регистрация, регистрирам: запаметяване; запаметявам, създавам копие
на станалото
- документ, документирам: удостоверение за нещо; удостоверявам или
докладвам за нещо.

Този опит за обяснение е наистина само маркиращ и не може да обхване дълбочината на проблема по отношение на многообразието във фотографията (както и в киното). Той дори частично не успява да скицира водещите щрихи на отговора. Причината е в това, че когато говорим за “запаметяващите” свойства на фотографията, трябва винаги да имаме предвид нейната основна специфика – реалистичността и документалността. Това е факт всеобщо известен, но често пренебрегван при разсъждения от подобен род. Регистране или документиране с помощта на вербалните средства (звуков или писмен запис), чрез нанасяне на линии и петна върху двуизмерна площ (молив, четка и др.) или посредством създаване пластични обекти, винаги включва определена доза субективизъм. Това означава, че всеки “традиционен” опит за “копиране” на действителността минава през човешкия субект. Фотокамерата обаче може да бъде изолирана почти напълно от личността на човека, от неговите пристрастия, предпочитания или намерения. Именно чрез тази съпоставка ще се опитаме да потърсим пътя както към по-рязкото разграничение между фотографската регистрация и фотографската документалност, така и към по-прецизното дефиниране на отделните, условно казано, категории.

Въз основа на набелязаното до тук е възможно да определим фотографската регистрация като “запаметяване” на реалността върху светлочувствителния слой или с помощта на цифровата технология. Основният стремеж на фотографа при този акт е да сведе до минимум човешката емоционалност (емотивна намеса), авторът да се превърне в съставна част на инструментариума, реализиращ определена снимачна задача – най-често от областта на научната или техническата фотография.

В документалната фотография въпросът е малко по-сложен поради по-големия й спектър на възможни модификации. Основата изходна точка идва от това, че всякакъв вид документ е предварително “съставен” не само за конкретна нужда, но притежава и преднамерено, често вариращо послание. За сравнение например регистративната снимка от космическа сонда има само една цел – да предостави информация. Но и най-лаконичният документ съдържа освен информация и подтекст, който се формира от намерението на “съставителя” му - в нашия случай от фотографа. Този подтекст, или може би по-точно казано вторично послание, е изцяло в ръцете на автора на снимката. Той решава въз основа на намерението, което си е поставил, с каква доза субективизъм да “обогати” заснетото. Диапазонът на тази “намеса” във фотографското документиране на предмети, събития и явления варира от авторски до художествен документ.

За да се изразя колкото се може най-точно, прибягвам към условна терминология. Какво разбирам под определението авторски документ:
Регистративната снимка може и да няма автор в истинския смисъл на думата (т.е. човек), защото тя може да бъде създадена и от автомат. Документалната фотоснимка по същността си предполага присъствие на индивида при “регистрирането” на конкретното явление, събитие и т.н. Това означава, че документът винаги е авторски, че не може да бъде направен без наличие на субекта. И от тук нататък вече зависи от степента и характера на тази намеса.

Както е известно, всеки вид комуникация, в това число и образна, е процес, включващ създаване, поднасяне и приемане на съобщение. За да бъде осъществен този процес, трябва да са налице авторът на съобщението, носител на съобщението (в случая фотографското изображение) и субект, възприемащ съобщението - адресант. В случая в центъра на вниманието ни е авторът, който създава съобщението във вид на документ. Неговото “изделие”, за разлика например от художествената снимка, трябва непременно да съдържа информация, а естетическото въздействие (задължително за творческата фотография) може да варира в диапазона от отсъствие до неговото доминиране.

Като пример за съотношение на информативно-емотивната полярност и нейната отправна точка в документалната фотография може да посочим например снимките на Арнолд Нюман (Arnold Newman), Йосеф Судeк (Josef Sudek) и Юлиан Сталабрас (Julian Stallabrass). Нюман работи предимно аранжирани портрети. Судек е фотограф на вътрешния си усет и неповторимите си настроения. Но и двамата създават документи – документи на своето време и на своята вътрешна естетическа нагласа. Документи, които са от една страна (Newman) извадени от “живия” свят, а от другата (Sudek) от отражението на човешкото съществуване върху мъртвата пирода. И двете фотографски величия са работили на принципа на фотографската документалност. Първият се намесва в “документирането” по-изразително въз основа на своята психологическа преценка на човека, а другият – остава само страничен наблюдател. Судек създава фотографски документ на “случайността и естетичността” , за да сподели със зрителя своите емоционални проживявания. Нюман поднася обобщаващ образ на портретирания – на неговата човешка и житейска същност. И двамата в снимките си тръгват от документалното “начало”, но “емотивизмът” им е различен. Не толкова по отношение на силата му или на “обаятелността” му, колкото по отношение на коренно различен подход към “художественото документиране”.

Противовес на споменатите автори е Юлиан Сталабрас. За него сниманото е само факт, нищо повече от видяната гола истина, която оставя да говори сама за себе си. Субективното влагане на емотивното въздействие е при Сталабрас минимално, ограничено е само до “отсечка” на реалността.

За да сме съвсем изчерпателни, трябва да направим още едно доуточнение. Без него би могла да бъде определяна документалната фотография като репортажна и обратно.

Фотографският репортаж има за цел да “регистрира” , или по скоро да прави извадки от променящата се “жива действителност”. Вниманието на фоторепортера е обърнато изцяло към селекцията на фрагменти, за които е характерно времево-пространствено развитие, като естествено и тук съществува възможността за дозиране на емотивното въздействие.

Документалистът не е ограничен само с “протичащото” действие. Той подхожда към реалността предимно като към константа, фиксирана във времето и в пространството, без много да се интересува от предхождащите и последващите й състояния.

Разграничението и определението на регистративната и документалната фотография (също и съпоставката с репортажната) е съвсем теоретично, защото както във всички фотографски форми и жанрове (подобно например на ситуацията в изобразителното изкуство като цяло) почти не съществува “чиста категория”. В практиката срещаме превес на смесени форми, тяхното преплитане, припокриване и дифузиране.

Професионални фотографии на невероятни цени...
 
 

Сподели със всички...

 
Връзки
· Повече за Фото размисли
· Статии от BgFotoNET


Най-четена Статия Фото размисли:
Защо да наемем професионален сватбен фотограф за нашата сватба..?

Рейтинг за Статия
Среднa Оценка: 5
Гласа: 2


Моля, отделете една секунда и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

Опции

 версия за принтер версия за принтер


Посетете и нашите приятели:
| www.fotolia.com | www.fotokniga.bg | Регистрация на домейни |

Мain website engine code by phpnuke.org All Rights Reserved.
All logos and trademarks in this site are property of their respective owner. The comments are property of their posters.
Content and images Copyright © 2001 - 2014 by BgFotoNET Ltd. and/or adduced sources. All Rights Reserved.
[ Условия за ползване ] Статистика за сайта [ За BgFotoNET ]
Ако не виждате всичките 16 зони от бяло до черно, калибрирайте мониторът си.