BgFotoNET начало
 
 
 
 
МЕНЮ
Моят BgFotoNET
Привет, Анонимен
 Потребител
 Парола       
Код за сигурност:
 Код за сигурност 
   [Регистрация]
Членове:
Последен: ThomasDias
Днес: 0
Общо: 187290

Онлайн Сега:
Анонимни: 458
Регистрирани: 16
Всичко: 474

Онлайн Регистрирани:
01 : TaylorHilt
02 : Dorothea22
03 : ThomasDias
04 : Ruby809187
05 : IOIHassie1
06 : DamienWort
07 : OPIMeri551
08 : ChloeBenso
09 : SavannahLj
10: KenOwsley6
11: AuroraPasp
12: SeanMauger
13: AltonX582
14: LeonieBard
15: ShaunSwant
16: IreneLabel
ФОТОПАЗАР...
Няма обяви...
Реклама...
Фотографски документ – основата на модернизма, постмодернизма и псевдоисторизма
Публикувано във понеделник, 10 октомври 2005 в 01:00 часа от BgFotoNET
Фото размисли
Нашият уважаван потребител alesh ни пише:

I ЧАСТ: Визуална документация или творческа интерпретация?

д-р Алеш Хръдличка


В началото на 70-те години на миналия век документалните форми на творческото пресъздаване на действителността придобиха широко разпространение, и то в почти всички видове изкуства - особено традиционните. Нов тласък получиха разказът, повестта и спектакълът на документална основа, в живопистта се наложи хиперреализмът.
Характерно за “документалното” изкуство е, че то в голяма степен заменя творческото въображение с образи от обективната реалност, че се стреми към художествено познание посредством автентични откъси от действителността. Те служат не само за поддържане на връзката между творческия замисъл и обективния свят, но и за гарантиране достоверността на авторовите възгледи спрямо него, като намесата на твореца се свежда само до начина на поднасяне на реалното и/или субективна селективност.

Безспорно е, че една от основните причини за тази “фактологична атака” върху консуматора идва от необходимостта да се сложи край на отживялото се вече “изкуство за самото изкуство”, от жаждата на обществото за нови по вид и форма интелектуално-емоционални импулси. Не малка роля за това изигра и опитът на фотографията и киното - предимно техните документално ориентирани прояви, с помощта на които човекът все “по-видимо” открива принадлежността си към обкържаващия го обективен свят. Поради това доста от тенденциите на творческите прояви от 70-те и 80-те години на XX век твърде силно напомят един от основните белези на фотографията – документалността. Фотографският образ стана за творците от другите области на изобразителтното изкуство своеобразен “първообраз” на достоверността, символ и еталон на пряка връзка между действителността и художествената творба. Поради това често срещахме понятия, като “фотографски документализъм”, “документална правдивост”, “художествен документ”, “документални качества”, “обективен документализъм”, “фотографизъм”, “фотореализъм” и пр. Разбира се, не би било правилно да приемаме фотографията като най-важен, основен импулс за “документална” ориентация в изкуството от този род. Той изхождаше преди всичко от обществено-културните предпоставки и потребности на човечеството, както и от закономерното развитие и теннденции на изобазителното изкуство въобще.

Терминът “документалност” и неговите най-различни вариабилности придоби многостранно приложение, особено що се отнася до фотографията. Т.е. истинското му значение често потъваше в теоретичната мъглавина.

Разминаването на тълкуванията се получаваше не само във фотоизкуството, но и при типологията на фотографията въобще, където т.нар. “документалната фотография” веднъж обхващаше снимки с репортажно-хроникален характер, друг път – с научен и приложен. Недостатъчно бе изяснен и проблемът с т.нар. “документално свойство”, както и границите между фотографския документ и документалния творчески метод. От 1979 г., котато Ана Грегорова-Марцинкова написа: “До сега още не са изяснени философските и терминологичните особености на документалната фотография..” , по същество нищо не се е промени.

Фотографията може да открива и пропагандира, убеждава и възпитава. За психологията на консуматора е показателно, че той вярва в документалността на фотографията, като едновременно забравя, че снимката е създавана от човек с определени идейни и хедожествени възгледи. Фотографията, според убеждението, може в единия случай да подчертава, друг път да умаловажава значение на общественото явление, да го представя като чиста монета или да го деформира въз основа на определена гледна точка.

Например т.нар. “фалшив фотографски документ”. С него авторът, опирайки се на изобразителните възможности на фотографията и същевременно злоупотребявайки с вярата в достоверността на фотографското изображение, представя на зрителя подправен образ на действителността.

В този случай снимката вече не поднася свидетелство за изобразеното, но се превърща в доказателство за авторовото отношение към реалността, за доказателство на едни или други възгледи или интереси. Фотографията тук се прилага като средство за по-убедително разпространяване на една подправена или изопачена представа за реалността – изпълнява роля на индивидуална или обществена “поръчка”.
Погледнато от този ъгъл, документалността във фотографията не е една от ВЪЗМОЖНОСТИТЕ на фотографския изобразителен способ за създаване на относително автентичен “отпечатък” на действителността. И за да бъда съвсем ясен, трябва да добавя, че тази възможност се определя предимно от даденостите на фотографския процес, върху които субектът (фотографът) не е в състояние да влияе. Всеки знае, че фотографската снимка не може да се създаде без да има наличие на обективно съществуваща реалност. Тази специфика на фотографията често се нарича “реалистичност”. Тук стигаме до още един проблем – смесването на понятията “реалистичност” и “документалност”.

Терминът “реализъм” понякога, и то неправилно, се използва като мярка за подобие между образа и изобразявания обект (оттук произлиза и определението “фотографски реализъм”). В областта на изкуството “реализмът” не означава само огледалното отражение на предметната действителност, а и проникване в нея - съдържателно осмисляне на реалното. Ако приемем утвърденото от изкуствознанието значение на този термин и за фотографията (и това ще е съвсем естествено!), то става ясно, че не е възможно произволно да се заменят понятията “документалност” и “реалистичност”.

С фотографската реалистичност е тясно свързано и другото основно свойство на фотографията – фрагментарност (аналитичност). Всяка снимка представя конкретен фрагмент от действителността, “осечка” от реалното пространство и момент от времевата последователност, т.е. фотографът борави изключително с аналитичния метод на работа.

Именно реалистичността и фрагментарноста са “гаранти” за документалните стойности на фотографската снимка. Тяхното “задължително” присъствие, тяхната убедителност, непосредственост и директност поражда у зрителя доверие в доказателствените възможности на фотографията. Това ще рече, че “фотографската документалност” е сбор от обективистичните фактори на фотографския изобразителен способ. Фотографът обаче може да ги използва и за създаване на неидентични с действителността образи при запазване на външното подобие с физическата реалност. Тълкуването й ще зависи от “волята” или намерението на фотографа (както и на зрителя!). Следователно, разминаването на снимката със сниманото никога не може да бъде предметно – то е само смислово, по отношение на тълкуване, на изводи, възприятия или емоционални реакции.

Ако потърсим някаква йерархия в спецификите на фотографията, то тя би могла да бъде следващата:
Основният фотографски белег е реалистичността и в зависимост от нея – аналитичността. И двете, повече или по-малко, “изграждат” фотографската документалност. Тя ще “проговори” само въз основа на намеренията на фотографа – било те регистративни, журналистически, рекламни, било творчески, било добронамерени или лъжливи, етични или неетични и пр.

От казаното до тук се вижда, че документалността на фотографията е нейната даденост, която според приложението приема две основни подобия. Фотографското изображение може да е носител или на т.нар. “първостепенен документ” – свидетелство за изобразената (визуализираната) действителност, или на т.нар. “второстепенен документ” – за отношението на дадения човек, общество (в лицето на фотографа) към нея. Първостепенния докумен произхожда изцяло от фотографската изобразителна специфика, от основните на фотографските свойства, а второстепенният - от субективното им приложение. Така погледнато, фотографията е визуален носител на цял комплекс информация (предметна, социална, идеологическа, философска, етична, творческа и пр.), която е своеобразно свидетелство за субективно-обективната реалност. Това означава, че документалното качество на фотографията винаги е носител на първична информация, а начинът на неговото използване – на вторична.

Към групата на документалната фотография се отнасят онези фотографски образи, чиято доминираща функция е предаване, регистриране и съхраняване на информация. Освен тази информативно-хроникална форма на документалната фотография срещаме и т.нар. емоционално-интелектуална форма.

Поради това, че и художествената (емотивната) фотография не може да се дистанцира от реалистичността на изображението, документалността в известна степен присъства във всички нейни прояви – най-често това се отнася за т.нар. “второстепенен документ”. В областта на художествената фотография предметната реалност често се превърща в “реквизит”, с помощта на който се създава емоционално активен образ. Двупосочното творческо използване на фотографската документалност се гради върху това, че може да акцентира повече върху приспособяването на видимата действителност към художествения замисъл или да борави с нейните дадености. Във всеки случай обаче, художествената фотография “поднася” такава част от действителността, чрез която авторът прониква под повърхността й. По-точно, фотографската “художественост” се определя от способността за обобщаване, типизиране, трансформиране, т.е. от способността на твореца да изразява субективната и субективно-обективната действителност чрез съществуващата предметна реалонст. Първата област на “смесването” на документалността и художествеността (на заместващата и естетичаската функция на съдържанието) може да наречем ХУДОЖЕСТВЕНА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ. Тук става дума за документална фотография, която носи художествени (понякога само изобразителни) стойности. Например фотографът е решил да снима конкретно събитие, но не го задоволява обикновения регистративен документ. Той има намерение снимката да съдържа освен информация за събитието и художествен заряд. Това означава, че при реализацията на кадъра фотографът трябва да съумее с помощта на фотографския художествен “език” да превърне голия документ в “емоционално съобщение”. В този случай заместващата и естетическата функция на фотографията ще бъдат равностойни или ще надделее заместващата функция, но никога обратното. Творческото присъствие на субекта е “разрешено” само до такава степен, при която не се “деформира” изобразяваната действителност и не се понижават информативните стойности на фотографското съобщение, неговата автентичност и достоверност.

Втората област на битуване на фотографската документалност в художествената фотография може да наречем ФОТОГРАФСКИ ДОКУМЕНТАЛИЗЪМ. В неговите рамки доминира естетическа функция. Този род снимки използват автентичността и достоверността на визуалния документ. Тук документалността, условно казано, се превърща в специфичен вид изобразително средство, характерно със силата си само за фотографията, кинематографията и телевизията. С неговата помощ фотографът материализира творческата си позиция (в частноста - фотографски творчески замисъл).

Най-ниските цени за фотографско осветление и аксесоари в България...
 
 

Сподели със всички...

 
Връзки
· Повече за Фото размисли
· Статии от BgFotoNET


Най-четена Статия Фото размисли:
Защо да наемем професионален сватбен фотограф за нашата сватба..?

Рейтинг за Статия
Среднa Оценка: 5
Гласа: 2


Моля, отделете една секунда и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

Опции

 версия за принтер версия за принтер


Посетете и нашите приятели:
| www.fotolia.com | www.fotokniga.bg | Регистрация на домейни |

Мain website engine code by phpnuke.org All Rights Reserved.
All logos and trademarks in this site are property of their respective owner. The comments are property of their posters.
Content and images Copyright © 2001 - 2014 by BgFotoNET Ltd. and/or adduced sources. All Rights Reserved.
[ Условия за ползване ] Статистика за сайта [ За BgFotoNET ]
Ако не виждате всичките 16 зони от бяло до черно, калибрирайте мониторът си.