BgFotoNET начало
Фотомагазин BgFotoNET ФотоShop
 
 
 
 
МЕНЮ
Моят BgFotoNET
Привет, Анонимен
 Потребител
 Парола       
Код за сигурност:
 Код за сигурност 
   [Регистрация]
Членове:
Последен: Stephania9
Днес: 0
Общо: 191956

Онлайн Сега:
Анонимни: 399
Регистрирани: 8
Всичко: 407

Онлайн Регистрирани:
01 : WilfredBal
02 : Stephania9
03 : MadelaineN
04 : MarisolAle
05 : GroverBive
06 : MeaganKunz
07 : JuliannGym
08 : HarrietGan
ФОТОПАЗАР...
Няма обяви...
Реклама...
Езикови курсове по интернет
Задача на аудиовизуалната култура в съвременното “информационно общество”
Публикувано във понеделник, 17 октомври 2005 в 01:00 часа от BgFotoNET
Фото размисли
Нашият уважаван потребител alesh ни пише:

д-р Алеш Хръдличка

Да говорим за задачата на аудиовизуалната култура в информационното общество е нещо като да носим дърво в гората, защото без нея информационното общество е немислимо. Ако обаче приемем, че гората е определен вид екосистема, в която дървото съществува най-вече като разни видове дървета и храсти във взаимно съжителство с тревни растения, мъхове, гъби, приютяващо фауна и явяваща се като съставна част на култивирания пейзаж, може споменатата метафора да се окаже по-сложна...

Особено, ако гората възприемем и като фактор, участващ в икономиката и културата на човешкото съществуване. Затова ще е добре най-напред да дефинираме или поне по някакъв начин да определим основните понятия на тази тема.

Още през 1950 г. Давид Рисман говори за определен тип човек, когото нарича “събирач на информация”, т.е. приспособява се към обществото чрез целенасочено събирана информация за него. Няколко години по-късно въвежда термин “постиндустриално общество”. Мисълта му разгръща Даниел Бел, според когото в постиндустриалното общество информационните технологии заместват работата, капиталът е заместван с опознаване и властта е определяна от степента на притежавана информация. Културата е синкретична и благодарение на комуникационните технологии всеобщо присъстваща и достъпна.

През 1962 г. започва да се говори за т.нар. “глобално село”, чието съществуване се определя от симултанна комуникация с помощта на открития, базиращи се върху електромагнетизма. (“Новата електронна взаимозависимост превърща света в глобално село. Т.е. свръхскоростното движение на електромагнитната информация не разширява човешкото семейство, а обратно – то все повече прилича на селска комуна.”) Въз основа на тези разсъждения може да скицираме разликата между “индустриалното” и “постиндустриалното” общество. В първото човекът (индивидът) е едновременно индивидуализиран и хомогенизиран, а в другото – той е непрекъснато “между всичките”, но с максимална хетерогенност, разнородност.

Тези мисли по-нататък (през 1970 г.) развива Алвин Тофлер, като въвежда определението “цивилизация на Третата вълна”. Тя, според него, е характерна с това, че информацията все повече и повече замества икономиката на полезните залежи и работата – постепенно надделява, условно казано, над унифицирането на индивида и на възможностите за персоналния достъп до информацията.

В обществото този род информация е стока, за която се плаща – директно или индиректно. Плаща се за образование, необходимо за следващата възможност за получаване на информацията, плаща се за комуникационни приспособления или за свързване към информационните източници. Тази ситуация естествено води до по-висока работна заетост и до нарастване на заплатите в областта на информатиката, където в днешно време работят приблизително десет пъти повече хора, отколкото в селското стопанство, което изхранва човечеството.

Въз основа на тези тенденции възниква една информационна пропаст между тези, които могат да си позволят достъп към информацията и тези, които нямат възможност за необходимото “оборудване”. Притежаване на информация (възможността за достъп до нея), което едновременно означава ЗНАНИЕ и икономическа СТОЙНОСТ (т.е. ВЛАСТ), води до вторично задълбочаване на икономическите проблеми.

Информации се предоставят посредством комукационните средства, т.е. медиите, зад които, естествено стоят определени институции. Медии, в духа на “индустриалното общество”, са определяни като масмедии, защото са предопределени за “масова” комуникация – най-често от индивида към индивида (телефон включително мобилен телефон, радио, телевизия, печат, интернет). Определено изключение е разпространението на кинематографската продукция в мрежата на кино-салони, където има “масова публика” с предварителна нагласа за специфичен, колективен, начин на възприемане.

От XX век комуникационните средства използват за разпространяване на информацията предимно звук, образ и тяхната комбинация. Евентуално и текст, поднасян с помощта на образа (телетекст, интернет). От технологична гледна точка печатът е по-стара медиа, по същността си още прединдустриална.

Съставна част на така разпространяваната информация е и аудиовизуална култура, която е превърщана в стока и произвеждана в огромни мащаби с надежда, че ще повиши стойността си на глобалния (всеобщия) пазар.

С понятието “култура” отново се връщаме в гората. Ежедневно използваме понятия като горска култура, селскостопанска култура, но и култура политическа или юридическа, също и култура физическа. Всички тези понятия са свързани с култивиране, т.е. с отглеждане (от латински colere – да отглеждам, обитавам, да се грижа, да пазя, да охранявам). В селскостопанската Римска империя, този израз е бил употребяван във връзка с агрокултура, която е превърщала дивата природа в място, подходящо за човешко обитаване. Римляните са ценили агрокултурата повече от изкуството (т.е. култура изкуствена), което са смятали, че “възниква също естествено, както пейзажът се превърща в обитаем”. За предназначението на културата по това време говори и фактът, че Цицеро използва понятието култура и за “култивиране на философската душевност”. Той поставя понятието в противовес на възможността за създаване на произведения на изкуството.

По същия начин са мислили и в древна Гърция много години по-рано. Използвайки понятието култура във връзка с този исторически период, трябва да имаме предвид тогавашното и значение – сфера, която се е занимавала с възгледи, мирогледи и разсъждения по отношение на вкуса. Т.е. по характер са си били по-близки възприемащият произведенията на изкуството и политикът, който “възприема” обществото, отколкото перцепиентът с художника. С други думи политика и култура са почти идентични, защото разглеждат нещо, което не е обективна наука или истина, по-скоро се отнася до разсъждения, преценки и решения. И художници, и политици са в такава степен “култивирани”, че разбират потребността си от обществено пространство, към което се стремят.

Таково пространство е била агората, площадът, препълнени с известия, които са информирали за обществената дейност в областта на политиката, изкуството, развлеченията, спорта и търговията. Агората е била среда за комуникация чрез разговори и същевременно поднасяща официална информация. Подобна роля са имали и базиликите и храмовете, където населението си е обменяло стоката и своите възгледи. Своеобразно наследство от това време са настоящите стокови борси, оборудвани разбира се, със съвременни технологии. Също така и на днешните площади се обменя информация с помощта на събралите се маси, мегафони и високоговорители; с окачени табели и лозунги, било рекламни или политически; с помоща на неони, плакати и търговски витрини. Така че този, който се намира в това пространство е “in – formiran”, т.е. въвличан, увличан. И, за да е възможно да бъдат информирани и тези, които неприсъстват в общественото пространство, са били създадени медиите – носители на информацията и технологичните “канали”, с помощта на които информацията се разпространява.

Информацията е насочвана от обществото чрез професионални комуникатори и медиатори (посредници) към индивида. Това е валидно за медии като вестниците, списанията, радиото и телевизията, които поднасят информацията отвън на вътре, от общественото пространство в дома. Изключение е театърът (като медиа, която няма технологична основа) и киното. Двете медии са в основата си общественото пространство, в което информацията е възприемана колективно. Следващото изключение е телефонът, който пренася информация най-вече между равностойни среди - от бита или служебно място до бита или служебно масто, но в масов мащаб.

Бързото развитие на технологичната медийна комуникация води до факта, че който навреме иска да получи информация не може да напуска частното (приватното) пространство и да отива в общественото (да разбере нещо на площада, в кръчмата или от вестника), а трябва да “лови” информацията в къщи. Това е било свързано с появата на високоговорители на площадите, с въвеждането на радиоточки в заводите. Също така и телевизионни приемници във витиини и ресторанти или светлинни вестници, монтирани върху сградите, не са могли кой знае колко да променят ситуацията. Общественото пространство от тази гледна точка се превърна в почти безполезно.

Промяната настъпи чак с появата на персоналните компютри, свързани с мрежата. Компютрите са се превърнали постепенно в универсална медия (мултимедия), която е в състояние да поднесе каквато и да е информация от който и да е и на който и да било. Компютърът прие ролята на грамофона, радиото, телевизията, видеото, фотографията, текста, вестника, рекламата, енциклопедията, галерията, библиотеката и.т.н. Компютрите могат да поднесат театрално представление, филм, но не могат да се превърнат в театъра. (Въпросът е до колко могат да се превърнат в кино, свързвайки ги с голямоформатен монитор.) Дефинитивно обаче осигуриха двупосочна комуникация, което до тогава е било предимство само на телефона.

Дигитализирането на технологичната същност на информацията обедини по този начин множеството носители и канали на информация и доведе до това, че компютърът започна със спецификата си да повлиява другите медии. Персоналният компютър, най-вече неговата модификация – netbook – даде отново възможност да се върнем на агората, да се върнем в общественото пространство, без да се лишаваме от навременото получаване на информация.

Това означава, че се намираме и пълноценно участваме в информационното общество, в което по принцип всяка информация е достъпна във всеки момент и на всяко място (естествено ако имаме достатъчно средства, да се намираме в обсега на сигнала и да са включени и редовно попълвани съответните сървъри). Важно е, че и с помощта на този миниатюризиран вид информацията ни има аудиовизуална форма. Тя все още обаче е по-некачествена в сравнение с професионалните канали и носители. Като пример за тази разлика може да посочим предаванията на CNN от студия и от включвания на репортери чрез сателитни телефони по време на Иракската война.

С помощта на многоканалния поток от информация човек усвоява света с неговата разнородност, светът физически и духовен - светът на представите и интерпретациите на реалността, на игрите на действителността. Вторично явление е, че човекът е формиран от медиите, те преструктурират неговия свят и с това го “възпитават” към собственото си подобие. Трябва да се подчертае, че медиите не са нищо абстрактно. Те са създавани и пълнени от човека, така че с тяхна помощ човекът формира сам себе си, култивира се по определен начин, за да може удобно и полезно да се “настани” в общественото пространство и време.

Съставна част на този поток от информациии, които ни представят света чрез фрагменти, е и изкуството, художествените произведения. Тяхната разлика се състои в това, че те ни предоставят цялостна картина на света, предимно с помощта на емоцията. Изкуството не си поставя за цел само да информира, но и да ни разчувства. Поетът Фьодор Тутьчев подчертава: “Мысл изреченная всьо лож”, т.е. изказаната мисъл много малко отговаря на мисленото. А от друга страна, мислите, изразени чрез музика или картина, била тя статична или динамична, могат да отговарят на мисленото много повече, защото са представяни по-директно (“mind to mind”).

Юрий Лотман констатира, че задачата на изкуството в обществото е културната “медиация” на нещо, което не може да бъде поднесено, но същевременно трябва да бъде поднасяно. В този смисъл аудиовизуалното съобщение е само един от възможните “езици”, договорени (конвенционални) в пространството, в който човекът участва с всичките си сетива. (Речта е от тази гледна точка само една от медиите.) Някои сетива днес човекът използва повече отколкото другите. Слухът и зрението доминират, защото дават по-голяма възможност за асимилиране на технологично поднасяната информация, която по настоящем е за човека решаваща относно неговото включване в обществото, относно оцеляването му. Слепи и глухонеми оцеляват само поради това, че обществото на виждащите и чуващите са се договорили за тяхното приемане, а не за изключването им.

Тук обаче става дума за осъзнато, рационално приемане (респективно предаване) на информацията. Ако погледнем малко в страни, в света на “будното сънуване”, където може да зачислим и кинематографията, ще доловим света на виртуалната реалност. Този “нов свят” започва да разсъждава за въвеждане на нови, непознати по рода си досега илюзии. Обмисля се прилагане на имплантирани чипове, които ще имат възможност да предоставят на перцепиента редица “информационно” непознати усещания – обоняние, хаптични и други усещания (наслада или болка). Подготвя се създаване на “body art”. Индивидът ще бъде все повече свързван с апарати, които ще могат да програмират неговите възприятия и реакции. А то не дистанционно, чрез сетивата му, както бе до сега, а директно. Човекът все повече ще се превръща в киборк.

Светът на информационното общество е светът, където реалността е информация и по-малко това, за което тя ни информира.

Дори по отношение на съвременната интервенция в Ирак, може да получим повече информация за това, каква информация има за събитието, отколкото за самото събитие. За него не знаем почти нищо, дори не сме сигурни дали искаме да знаем, защото от там вероятно пръска кръв.

По отношение на същността си, аудиовизуалната информация е дистанционна. Тя много лесно може да се превърне в решаващ инструмент за формиране на вкуса, на емоциите и на социалното поведение. А от друга страна, въз основа на дигиталната си същност, тя ни допринася по-големи възможности за лесен достъп до моделиране и разбиране на структурата на материята, вселената, до принципите на хаоса и реда. В действителност обаче, все още, аудиовизуалната информация служи за дезинформиране, за замъгляването на истинската същност на фактите, явленията и събития, както и за развлечение. Поради почти идентичната си прилика с реалността, аудиовизуалните информации въздействат винаги силно, а това предоставя власт. Да използваш тази власт е примамливо, да я злоупотребиш - още по-примамливо.

 
 

Сподели със всички...

 
Връзки
· Повече за Фото размисли
· Статии от BgFotoNET


Най-четена Статия Фото размисли:
Защо да наемем професионален сватбен фотограф за нашата сватба..?

Рейтинг за Статия
Среднa Оценка: 3.66
Гласа: 6


Моля, отделете една секунда и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

Опции

 версия за принтер версия за принтер


Посетете и нашите приятели:
| www.fotolia.com | www.fotokniga.bg | Регистрация на домейни |

Мain website engine code by phpnuke.org All Rights Reserved.
All logos and trademarks in this site are property of their respective owner. The comments are property of their posters.
Content and images Copyright © 2001 - 2014 by BgFotoNET Ltd. and/or adduced sources. All Rights Reserved.
[ Условия за ползване ] Статистика за сайта [ За BgFotoNET ]
Ако не виждате всичките 16 зони от бяло до черно, калибрирайте мониторът си.