BgFotoNET начало
Професионални фотографии на невероятни цени...
 
 
 
 
МЕНЮ
Моят BgFotoNET
Привет, Анонимен
 Потребител
 Парола       
Код за сигурност:
 Код за сигурност 
   [Регистрация]
Членове:
Последен: JaysonHawl
Днес: 0
Общо: 192245

Онлайн Сега:
Анонимни: 357
Регистрирани: 11
Всичко: 368

Онлайн Регистрирани:
01 : SelinaL756
02 : DawnaTall
03 : Teri823884
04 : CathernHom
05 : FilomenaKe
06 : Buster63X
07 : Tilly43604
08 : KrystleTfa
09 : NormandRet
10: ClaritaByr
11: JaysonHawl
ФОТОПАЗАР...
Няма обяви...
Реклама...
Езикови курсове по интернет
ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС ВЪВ ФОТОГРАФИЯТА – І част
Публикувано във понеделник, 07 ноември 2005 в 00:00 часа от BgFotoNET
Фото размисли
Нашият уважаван потребител alesh ни пише:

д-р Алеш Хръдличка

Затишие по отношение на теоретични и творчески полемики, присъщо за сферата на художествената фотография през последното десетилетие на миналия век, е постепенно нарушавано.
С появата на дигиталната фотография, нейната изобразителна същност и най-вече с модифицираната, все още докрай неосъзнатата промяна по отношение на творческия процес, възникват нови въпроси за решаване.
Страстите относно споровете от рода “класическо или дигитално” се появиха въз основата на светкавичната атака на цифровата фототехника и нейното безкомпромисно завладяване на любителския пазар. Но те, като че ли, вече утихват – по простата причина, че цифровите технологии в тази потребителска област скочиха с няколко гърди напред...

Другояче стоят нещата в професионалната (предимно поради все още очаквано усъвършенствуване на снимачната апаратура) и най-вече в творческата фотография. Именно в тази посока бихме искали да съсредоточим вниманието си. Да опитаме да поставим начало на една по-широка дискусия, не само за явлението дигитална фотография /естествено разглеждана от страната на нейната творческа и изобразителна специфика/, а въобще за “дигитализиране” на визуалната и изобразителната култура на съвремието ни. Нека този опит за ескиз на доловимите за нас различия между два вида (или може би по-точно казано - две модификации) на фотографския творчески процес – класически и дигитален, да даде импулс за повече мнения в по-широк мащаб.

Историческото развитие на художествената фотография ни предоставя не един пример за “борба” между привърженици на една или друга школа, на едни или други коренно различни артистични тенденции, битували успоредно.

Най-яростният спор се развихри в началото на 20 век. По това време са се сблъскали пикториалисти и пуристи. Ако се вгледаме по-отблизо в приведения пример, в същността на препирните, то ще доловим, че основите им се спотайват в противоположни възгледи върху протичането и участието на фотографа в процеса при създаване на окончателен “фотоартефакт”. От едната страна традиционните светлописци са се сдобили със самочувствие на артисти, оставайки обаче – къде осъзнато, къде интуитивно, в прегръдката на по-възрастните си родственици – живописта и графиката. В повечето случаи обаче не става дума за нищо друго, освен за формалистично прилагане на т. нар. “специални или необикновени техники”. Под термина “специални техники”, трябва да разбираме тези странични “похвати”, които произлизат от традиционните фотографски техники (например фотограма, фотобарелеф, изохелия, ефект на Сабатие и пр.), благородни процеси 1,фотомонтажи и т.н.; а “необикновените техники” обхващат сериграфията (в това число и ксерофотографията), “фотографска пластика” и всички видове пренасяне на фотографския образ върху нетрадиционни подложки (стъкло, керамика, дърво, метал, плат, мазилка и пр.).

Специалните и необикновените техники претърпяха най-различни промени – бяха отричани или предпочитани. Някои от тях намират приложение и в съвременната фотография – понякога оправдано, друг път като формалистично увлечение.
По принцип обаче може да се каже, че специалните и необикновените техники идват от стремежа фотографският образ да се доближи до живописното или графичното звучене, или от дифузията на другите видове изкуства във фотографията.

Първоначалната прилика на фотографията с живописта обаче не идва от стремежа да се копират сродни изобразителни изкуства, а от нивото на тогавашната визуална култура. В началото подражанието е било подсъзнателно. Едва по-късно художествените амбиции на фотографията са го превърнали в преднамерена програма, кулминираща в периода на пикторализма. Фотографите не рядко признаваха, че с помощта на “пикторалните” си образи техният черен занаят ще бъде приет по-лесно в семейството на изящните изкуства. Погрешно би било обаче да класифицираме всички снимки, които подражават на живописта и графиката, като пикториалистична фотография.

В някои европейски страни, в това число и в България 2, терминът пиктоиирализъм най-често се свързва с фотографското творчество, което предхожда и съпровожда зараждането и утвърждаването на модерната фотография. Но историята му е по-стара. Според Антонин Дуфек 3 може да различаваме два основни вида пикториализъм.

- “английски пикториализъм”: Характерен с подражаването на академичната
живопис и ориентацията към сантименталния романтизъм. Привържениците на този творчески похват, който определено може да смятаме за първо оформено течение в художествената фотография, освен фотомонтажа не са използвали никакви специални или необикновени техники.

- “сецесионен пикторализъм”: За да се отчуждят от реалистичността и да създадат предпоставки за допълнителна намеса във фотографския процес или за “живописно приспособяване” на образа към творческия замисъл (предимно към формалната прилика), авторите са започнали да използват т. нар. “благородни процеси”: масления печат, карбоновия и пигментния процес, гумидрук и пр.

Характерът на творческия процес, който можем да проследим при първите фотографски артисти, почти изцяло съвпада с този на традиционните художници. И това е съвсем разбираемо, защото ранните светлописци, имащи творчески амбиции, са били изцяло под опека на дотогавашните постижения на социално-културната си среда. Те са използвали средствата на фотографското “изобразяване” като своеобразен вид инструменти, с които са се опитвали да споделят творческите си послания. Т.е. работили са с по-друг вид “четка”.

Срещу пикторалистите и срещу естетическо-творческото им “мислене” и боравене със средствата на най-малката рожба от фамилията на изобразителните изкуства са скочили привържениците на зараждащата се “чиста фотография”. Те са изхождали от каузата за измъкване на фотоартистичните творби от тресавището на формалното (не рядко и на тематичното) подражаване на живописта и графиката. Определящият фактор на този непримирим антагонизъм се концентрира в средите на настъпващата млада фотографска генерация, която осъзна преимуществото на светлописта спрямо всичките останали видове изобразителното изкуство – неповторимия й заряд на реалистичността и документалността.

За разлика от, ако можем така да се изразим, “живописните подражатели” в творческия процес на пикториалистите, привържениците на “чистата фотография” отричаха каква то и да е намеса при “отпечатването на реалността“. Тя за тях бе табу. Индивидуалното, авторското присъствие се ограничаваше само до интелектуално-формалното възприемане на реалността, което се базираше върху рационално-емоционалното й преосмисляне – т.е. върху творческата селекция на откъси от пространството и времето, регистрирани върху негатива и обработени с помощга на вторичния, довършителен копирен процес – без никаква допълнителна намеса по отношение повлияване оптично-химичния фотографски процес.

Но както не всички пикторалистични снимки са имали художествени качества, така и не всички пуристични творения са притежавали такъв заряд.
Т.е. реалистичността и документалността не даваха гаранция за творчески постижения.

Тук може да споменем една от крилатите фрази, илюстриращи “отроческо” спазване на всички академични прийоми и канони, но не даващо никаква естетическа наслада. В края на 19-ия век художникът и преподавател по анатомия на рисуване в руската художествена академия Кишчов, след като внимателно разгледа работа на един от учениците си, каза: “Правилно, но гнусно.”

За да можем по-ясно да очертаем разликата, която настъпва във фотографския творчески процес с появата на цифровото изображение, ще е добре да се опитаме поне бегло да скицираме основите, валидни за творческия процес във фотографията въобще и в частност в т.нар. “класически”.

От разглежданото до тук е видно, че през 165 годишната история на фотографията, нейният творчески процес остава затворен в едни определени рамки, било то и с известни вътрешни модификации. Т.е. на първото място стои “фотографското възприемане” на действителността.

Всеки човек, взимащ по-изразено участие в дадена, често тясно специализирана дейност, придобива и непрекъснато в течение на времето развива по рода и по качество специфичното си отношение спрямо действителността.
Така например психолог или психиатър в контакта си с хора винаги, дори само подсъзнателно, ще подхожда към контактите повлиян от професията си.
Или актьор, който е свърхчуствителен при наблюдение на “естествените” персонажи. Той улавя и в съзнанието си фиксира многоликата им мимика, разновидностите на походката, ежедневните или екстремните им реакции. Подобна “професионална деформация”, която е обусловена от боравенето с оптико-химическите “средства” на фотографията, е присъща и за снимащия.

Именно в този смисъл трябва да разбираме термина “фотографското възприемане”. Естествено е, че то е както индивидуално – изградено въз основа на конкретните интелектуални, емоционални, характерови, естетически и пр. дадености, така и “колективно” – т.е. формирало се под влияние на морални, културни, философски, визуални и цяла редица други фактори, определящи времето, в което се създава и непрекъснато формира конкретната творческа индивидуална душевност.

Част І | Част ІI | Част ІII



*  
 
 

Сподели със всички...

 
Връзки
· Повече за Фото размисли
· Статии от BgFotoNET


Най-четена Статия Фото размисли:
Защо да наемем професионален сватбен фотограф за нашата сватба..?

Рейтинг за Статия
Среднa Оценка: 4.87
Гласа: 8


Моля, отделете една секунда и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

Опции

 версия за принтер версия за принтер


Посетете и нашите приятели:
| www.fotolia.com | www.fotokniga.bg | Регистрация на домейни |

Мain website engine code by phpnuke.org All Rights Reserved.
All logos and trademarks in this site are property of their respective owner. The comments are property of their posters.
Content and images Copyright © 2001 - 2014 by BgFotoNET Ltd. and/or adduced sources. All Rights Reserved.
[ Условия за ползване ] Статистика за сайта [ За BgFotoNET ]
Ако не виждате всичките 16 зони от бяло до черно, калибрирайте мониторът си.