BgFotoNET начало
 
 
 
 
МЕНЮ
Моят BgFotoNET
Привет, Анонимен
 Потребител
 Парола       
Код за сигурност:
 Код за сигурност 
   [Регистрация]
Членове:
Последен: SusannaWhi
Днес: 0
Общо: 191981

Онлайн Сега:
Анонимни: 398
Регистрирани: 10
Всичко: 408

Онлайн Регистрирани:
01 : TheoBoatwr
02 : IngridZ191
03 : Tiffani637
04 : AubreyDcr
05 : UDVJustine
06 : JulioErnes
07 : Randal1222
08 : SusannaWhi
09 : DelorisB57
10: SharylHolt
ФОТОПАЗАР...
Няма обяви...
Реклама...
Професионални фотографии на невероятни цени...
Архитектурната снимка - мост към празничното
Публикувано във петък, 27 януари 2006 в 00:00 часа от BgFotoNET
Фото размисли
Нашият уважаван потребител alesh ни пише:

д-р Алеш Хръдличка

Архитектурата…
Знаем, че е незаменимата част от нашето битие, разбираме нейната важност. В състояние сме да осъзнаем голямата задача на архитектурната мисъл, нейния стремеж към собствен израз, към хармония на техника, материал и функционалност, търсения синтез на време, логика, чувство и красота, както и величието на архитектурните реализации, въздигащо се от основната жизнена необходимост до сферата на изкуството. Но всекидневното ни отношение към архитектурните форми и пространства обикновено се свежда до утилитарното. Човекът долавя само част от природата на архитектурата, приема я като естествена необходимост, която участва в неговата работна, битова и пейзажна среда. Нашето доминиращо рационално отношение към архитектурните произведения изтласква на заден план естетическите им качества. И поради това архитектурата по често се възприема непълноценно...

Разминаването на утилитарното и естетическото има няколко причини.
При контакта с архитектурните произведения трябва да имаме предвид, че става дума за специфичен случай, по характер идентичен може би само с отношението ни към произведения на приложното изкуство. Консуматорът определено е по-чувствителен към тези качества на екстериора и интериора, които са пряко свързани с личния му, утилитарен опит, т.е. с функционалните дадености на архитектурата. Поради това до съзнанието на възприемащия естетическите стойности на архитектурата стигат най-често като външен белег, привидно откъснат от съдържателното й предназначение. Това е характерно за потреблението в нашата културна общност, което често не е в състояние да асимилира естетическите качества по време на утилитарната експлоатация. Например за японеца пиенето на чай, неговата подготовка, консумация и непрекъснатото боравене с предназначените за тази цел предмети, е ритуал, свързан не само със задоволяване на физическа потребност, но същевременно е и творчески акт с висока, непонятна за повечето от нас, степен на естетическа наслада. Този дух е присъщ и за източноазиатската “консумация” на архитектурата. Разбира се, тук има значение и степента на интелектуално-емоционалното развитие на възприемащия. Липсата на познанията за архитектурата, на определено предпочитание към геометричните форми, както и поне на минимална художествена нагласа, води до повърхностен контакт с архитектурното произведение, до “изваждането” му от художествената сфера. Освен споменатите фактори за непълноценното възприемане на архитектурата, съществуват още редица други, но нашата задача не е в тяхното подробно разглеждане. По-скоро искаме да обърнем внимание на един сравнително нов феномен, който по своеобразен начин успява да “неутрализира” набелязаните по-горе противоречия – феномена на фотографското изображение.

Откъде идва неговата специфика?
По какъв начин фотографията може да разкрива тайните на “материята, организирана според законите на функционалността и красотата”? (Алберти)
В какво могат да се състоят задачите и възможностите на субекта, боравещ с фотокамера, на фотографа, решил да трансформира триизмерното архитектурно произведение във фотографски образ?

Замислете се в кои моменти съзнателно възприемате присъствието на архитектурата. Мнозина от нас не познават града си от втория етаж на горе. Колко пъти например сме излезли на неделна разходка с цел да се насладим на архитектурните обекти? Много по-често в центъра на интересите ни е “съдържанието” им – галерии, кина, театри, кафенета, т.е. отново става дума за потребителска нагласа. Съвсем различен е контактът с архитектурата при посещение на непознати градове или по време на задгранични пътувания, да речем. Тогава възприемането по характер се различава от това в “домашна” среда. Архитектурата изведнъж ни се представя комплексно. Впечатления, натрупани по време на този рядък и специфичен контакт с нея, водят до необикновено емоционално разположение. И не случайно в такъв момент туристът търси картички или посяга към фотоапарата. Описаното можем да определим като склонност към “опредметяването” на особен вид естетическо преживяване, което концентрира както извънредното, празничното, така и временното възприемане на комплексното въздействие на архитектурата. В случая ролята на фотографията е най-често само мемоарна, защото е сведена до чисто документалната й природа. Фотографското изображение на архитектурния обект, основавайки се на фотографския реализъм, от една страна, съхранява у зрителя връзка със сградата такава, каквато е в практическия му опит, а от друга – чрез изобразително акцентиране върху формотворческите и пространствените качества и съотношения на обекта, постига своеобразно уравновесяване на архитектурните функции (приложни и естетически). При разглеждане на архитектурни снимки, зрителят е освободен от приоритетната си потребителска нагласа – има възможност в по-голяма степен да съсредоточи вниманието си върху художественото внушение. Тук трябва да доуточним, че този феномен на фотографията “оживява” само под активното влияние на субекта, боравещ с камерата. В обратния случай архитектурната снимка ще остане само един технически прецизно реализиран “чертеж”.Това, че архитектурата е едновременно и изкуство, и произведение на техническата мисъл, поставя пред фотографията редица специфични изисквания, по характер различни от тези, присъщи за останалите фотографски жанрове. При създаването на пейзажни, портретни или натюрмортни снимки, фотографът търси преди всичко конкретното, типичното или художествения израз на обективната реалност, превръщането й в нова образна действителност, докато при снимането на архитектурата той е ограничен от художествено узрялата вече предметна действителност.

Както всеки вид фотография, така и архитектурната снимка има две основни форми на съществуване: или е реализирана като информативен кадър, или авторът е облагородил фотографската регистрация с изобразителни или художествени стойности, превърнал е “голия” документ в емоционално съобщение за даден архитектурен обект. За регистративния подход към архитектурата, не е достатъчна само занаятчийската фотографска подготовка. Необходими са известни познания и за принципите на архитектурното творчество, както и за самия обект, за неговото предназначение, особености, за мястото му в обществено-историческия контекст. При липсата на тези предпоставки фотографското изображение не ще може да носи информативно-хроникалното си послание. Архитектурните снимки от този род, предназначени предимно за историци, изкуствоведи, архитекти и пр., рядко позволяват превес на чисто субективното ”преразказване”, на лично съдържателно или формално тълкуване от страна на фотографа. Желателно е те да останат в границите на верния “пренос” на конкретното архитектурно произведение в неговото двуизмерно изображение. Това обаче далеч не означава, че при създаването на регистративно-документалната архитектурна снимка фотографът не може да акцентира върху изобразително-утилитарните особености на обекта или върху идейно-съдържателните възгледи на архитекта…

В другата област на архитектурната фотография – т. нар. “емоционално-интелектуална”, субектът на снимащия намира значително по-осезаемо присъствие. Фотографът не само преценява архитектурния обект от към неговите утилитарни и художествени качества, за да може да ги втъче органично в информативно-хроникалното фотографско изображение, но често стига и до нови идейно-изобразителни стойности. Погледнато от страни, правенето на художествено-архитектурна снимка изглежда пасивен процес: архитектурата създава форми и обеми, а фотографията ги репродуцира. Не трябва обаче да забравяме силата на специфичните изобразителни средства на фотографията – нейната естествена възможност за стилизация, конфронтация или деформация на частното. Понякога архитектурата може да послужи и като средство за изразяване на собствени идейно-художествени възгледи или лична философия. Разбира се, тогава ще се получи метафорична “ревизия”. Във всички жанрове – както на информативно-хроникалната, така и на емоционално-интелектуалната фотография – на първо място стои умението на фотографа да намери най-подходящото съотношение между обективното (предметна реалност) и субективното (съдържателно-формална стилизация). Изключение не прави и архитектурната фотография. Намерената доза на личното и, разбира се, съвършената техническа реализация на снимката, са най-важните предпоставки за визуалното “възстановяване” на комплексното възприемане на архитектурните функции. Защото нито подчертаването на рационално-утилитарното (съпътстващо потребителския допир с архитектурата), нито на съзерцателно-емоционалното (присъщо за статичното естетическо възприемане) може да доведе до пълно и вярно усвояване на архитектурното произведение. Фотографията като цяло, като оптическо-химически или оптическо-цифров начин на опознаване на действителността, ни открива своеобразен път към дълбоката същност на архитектурните произведения.

 
 

Сподели със всички...

 
Връзки
· Повече за Фото размисли
· Статии от BgFotoNET


Най-четена Статия Фото размисли:
Защо да наемем професионален сватбен фотограф за нашата сватба..?

Рейтинг за Статия
Среднa Оценка: 4.66
Гласа: 3


Моля, отделете една секунда и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

Опции

 версия за принтер версия за принтер


Посетете и нашите приятели:
| www.fotolia.com | www.fotokniga.bg | Регистрация на домейни |

Мain website engine code by phpnuke.org All Rights Reserved.
All logos and trademarks in this site are property of their respective owner. The comments are property of their posters.
Content and images Copyright © 2001 - 2014 by BgFotoNET Ltd. and/or adduced sources. All Rights Reserved.
[ Условия за ползване ] Статистика за сайта [ За BgFotoNET ]
Ако не виждате всичките 16 зони от бяло до черно, калибрирайте мониторът си.