BgFotoNET начало
 
 
 
 
МЕНЮ
Моят BgFotoNET
Привет, Анонимен
 Потребител
 Парола       
Код за сигурност:
 Код за сигурност 
   [Регистрация]
Членове:
Последен: KerryKirkw
Днес: 0
Общо: 193265

Онлайн Сега:
Анонимни: 326
Регистрирани: 9
Всичко: 335

Онлайн Регистрирани:
01 : ElkeCounts
02 : QuinnZ7295
03 : LeonorEade
04 : DallasHann
05 : EdwinOverb
06 : DoraCollie
07 : BryonSamps
08 : AldaLindel
09 : KerryKirkw
ФОТОПАЗАР...
Няма обяви...
Реклама...
Професионални фотографии на невероятни цени...
ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС ВЪВ ФОТОГРАФИЯТА – ІI част
Публикувано във понеделник, 03 април 2006 в 01:00 часа от BgFotoNET
Фото размисли
Нашият уважаван потребител alesh ни пише:

д-р Алеш Хръдличка

В своята практика често се срещах с въпроси и изказвания по отношение на възприемането на фотографията или пък с допитвания и теоретични опити да бъдe формулиран един феномен, който бихме могли да наречем “фотографско възприемане”. Тези две, привидно противоположни, отношения към фотографията (авторското и потребителското, другояче казано - човешкото начинание и консумацията на неговия продукт) представляват принципно едно цяло – един начален и краен етап от битуването на фотографията. Неговото разграничение може да приемем само условно, защото и двата полюса взаимно се повлияват, формират и най-вече са детерминирани от конкретното “състояние” (историческото, социалното, културното и пр.), както на обществото, така и на отделния индивид...

С теоретичното “разнищване” на “фотографското възприемане” като една от “съставните части” на фотографския процес се занимавам от 1980 г., но все още не съм в състояние да дам по-систематизиран и еднозначен отговор в тази посока. Защо? Вероятно защото съществуват множество разновидни фактори (физиологични, психологически, естетически, както и взаимовлияние на видовете изобразителните изкуства, спецификата на фотографския изобразителен способ и пр.). Тези фактори определят не само изходната точка на разсъждението, но непрекъснато възникват и редица нови фактори (напр. “цифровизиране” на индивидуалното и общественото визуално и информационно “мислене” и “възприемане”, промяна в областта на естетическите устои, както и промяната на лексиката и синтакса през последните петнадесет години, които индиректно се прожектират и върху “визуалните съобщения”).

Сигурно би било по-лесно да се направи сравнителен, съдържателно-формален анализ (или поне преглед) на настоящото състояние на общата визуална култура, отколкото само на едната й съставна част (да речем на рекламата, телевизията, кинематографията, фотографията). Не само “общото” повлиява “частичното”, но, и то най-вече, “частичното” се явява градивната съставка за формиране и модифициране на “общото”.

Съвременната цивилизация е цивилизация на рационалното… Гордеем се с техническите постижения, с напредъка в тази област, с “овладяването” на природата, с компютъри, с развитието на космонавтиката и пр. Понятията като гигабайти, мегапиксели, GSM, SMS или PC са се превърнали в синоними на напредък, на успеваемост или власт. В ежедневието именно разумът ни насочва“безпогрешно към по-добро и по-богато бъдеще. Така ли е наистина? При по-подробното изследване ще установим, че разумът ни е подчинен на нашите емоции (чувства). Дори че не го осъзнаваме или често отказваме да признаем тази подвластност, в действителност взимаме решения въз основа на емоциите си. Чувствата преминават чрез разума, който “търси” как да оправдае и/или защити тези емоционални решения.

Не сте ли се, например, сблъскали с нещо подобно: Седмици наред търсите информация, за да се “подготвите” за покупката на нов фотоапарат. Събирате купища проспекти, статии, съвети от близки и специалисти и най-накрая купувате апарат, който не е първенец от проучванията ви. Всъщност покупката реализирате въз основата на емоциите си. След това само търсите рационалното оправдание на своята постъпка. (В тази “група” на рационалното защитаване на емоционалната ни “привързаност” може да включим и принадлежността ни към определени “движения” (“формации”) – на “олимпусджии, никонджии, канонджии” и др.)

Опростено казано – в човешкия мозък се намират два паметови центъра:
- hyppocampus, който отговаря за съхраняване на данни и факти
- amygdala, който съхранява чувства (страх, ярост, радост и пр.)
Hyppocampus служи за това да разпознаем братовчедката или тъщата си и аmygdala ще ни подскаже, че не я/ги обичаме чак толкова много.
Тези центрове отговарят за по-голямата част от възможностите ни за учене и запаметяване. А разумът, логичен анализ и логичен коментар, “обслужва” neokortex. Тази част на мозъка, от гледна точка на развитието, е най-младата. Тя отсъства от по-голямата част животни. Точно neokortex разграничава хората от останалата жива природа. Neokortex е център за анализи и коментари, на импулси изпратени от двата гореспоменати центъра.

Малкото дете – до 3 годишната възраст – е “управлявано” само от amygdala (приятно/неприятно). След третата година от живота ни започва да се развива neokortex и децата започват да се учат да потушават и овладяват с помоща на коментари и анализи емоциите си “произведени” от amygdala. Нейното развитие спира около 16 годишната възраст.

Малък пример: Когато затворите двугодишното дете за наказание (например е счупило чаша) в килера (да речем пълен с хранителни продукти), неговата аmygdala ще “излъчи” сигнал за неприятно усещане и детето ще се разреве. То не е в състояние да осъзнае, че сте изморен, че чашата беше пълна с конфитюр и че килерът не е толкова страшно място. Шестгодишното дете също ще изпитва неприятни чувства (напр. страх), но вече ще е в състояние да направи логичен коментар: “Все пак ще трябва да ме пуснат и все пак се намирам само в килера.” Шестнадесетгодишният младеж, неприятните си усещания изцяло ще овладее… Да не кажем, че от скука може да “омете” по-голямата част от хранителните ви запаси.

Действието на аmygdala усещаме всеки ден (на работа, в колата, в къщи). Например: само влизането на шефа в стаята може да ни се “отрази” под лъжичката. Аmygdala е свършила работата си и към голия факт “появата на шефа Димитров”, дешифриран от hyppocampus, прибавя чувство (емоция). Благодарение на neokortex, който възпроизвежда логически коментари и анализи, неприятните емоции могат да са повече или по-малко туширани – напр. “Днес шефът е в добро настроение, ще ме остави на мира”.

Лаконичият коментар от neokortex не е обаче всевластен над amygdala. В случая, че чувството е силно фиксирано (или няколкократно наслоявано) в този център, може да настъпи т. нар. “емоционално късо съединение” и amygdala поема властта над тялото ни. Тогава емоциите изтичат от нас без никакъв контрол на neokortex – хората крещят, стават груби и вулгарни. Правят неща, за които в нормално състояние не биха повярвали че ги могат и за които след това се срамуват и съжаляват. Но в дадения момент от няколко мига, просто не се владеят. Емоционалното късо съединение изпълнява обаче и положителна роля – предпазва ни. Когато чуете зад гърба си свирене на спирачки, настъпва емоционално късо съединение, което ни изстрелва от шосето към тротоара. Ако тази наша реакциа минаваше през neokortex (който е няколкократно по-бавен в “работата” си), докато преценим и анализираме всичките факти и обстоятелства, например че е необходимо да изчезваме светкавично от пътя, отдавна щяхме да сме прегазени…

Не всеки индивид борави в еднаква степен с рационален и емоционален потенциал. С термина рационален интелект (IQ) - т. нар. “абстрактен интелект” – обозначаваме тази част на интелекта, която може да бъде измервана с тестовете IQ. Този вид интелигентност е ориентирана към решаването на добре дефинирани (“академични”) проблеми с помощта на еднозначни отговори. Немаловажна е и т. нар. “практическа интелигентност”. Тя е в състояние да решава проблеми от ежедневния живот, когато съществуват няколко алтернативни отговора или решения. Това са случаите на не дотам ясно формулирани “задачи”.

За да си илюстрираме EQ – емоционален интелект, ще цитираме американския учен д-р Даниел Гулмън (PhDr. Daniel Goleman): “Въз основа на дългогодишните изследвания стигнах до заключение, че нито специалност, нито принудителните знания далеч не са най-важните за успехите в работата и живота. Хиляди тестове, които проведох както със студенти, така и с изтъкнати мениджъри, доказват, че това, което ни дава основни предпоставки за “възход”, са основните човешки предпоставки и характеристики, наречени емоционален интелект.” Обобщено казано, става дума за чувството за собствените емоции с възможността за тяхната правилна преценка, което е предпоставка за коригирането им и, в следствие, за “прилагане” на съответното отношение към други индивиди, към обществото като цяло. Т. е. зрелият човек би трябвало да притежава баланса между IQ и EQ.

Как стоят нещата по отношение психологията на възприемане във фотографията?

За да набележим поне частично отговора, ще трябва да си поставим няколко допълнителни въпроса, които биха могли да ни помогнат за решаването на задачата:

Какво е фотографията и може ли да бъде построена дефиницията й?
Как стоят нещата по отношение на IQ и EQ?
Кога фотографския образ “преминава” от гола регистрация в сферата на креативен (творчески) изказ?
Този своеобразен “триумвират” (какво – как – кога) е доста труден за принципен щателен анализ. Поради това ще започнем подред.

Фотографското изображение е “носител” на фактите. Но като такъв, той е доста несъвършен, защото триизмерната действителност (3D) ни е “поднасяна” само в две измерения (2D). В сравнение със зрението ни, фотографското изображение има и граничен динамичен диапазон, както и възпроизвеждане на цветовете и възможност за ефективно изобразяване на сферичното, периферното “виждане”.

От друга страна фотографията има някои предимства – тя може да изобрази микроскопични детайли, невидими за човешкото око лъчения и пр.
В основни линии може да набележим две изходни точки (два полюса) за темата ни:

1. Фотографското възприемане (интелектуално-емоционалната съставна част, участваща при изграждането на фотографското изображение)
2. Възприемането на фотографията (консумация на фотографското изображение)

Да започнем с по-лесното…
Възприемането на фотографията
- Защо някои снимки ми харесват и другите не?
- Защо някои снимки са харесани от различните хора, а някои са харесани почти от всичките?
- Защо в някои снимки “става нещо” - а другите “мълчат”? (в по-добрия случай пелтечат)
- Какво да направя, за да имат снимките ми “силно” въздействие?

Четирите въпроса имат едно начало. Може да ги обобщим
С физиологичните дадености на човешкия организъм, на неговият център – мозъка. Т. е. допираме до хармонията, противопоставянето или противоречията на разума (racio´) и емоционалността (emotio´).

Фотографията е стриктно субективна, имам предвид нейното възприемане, процес на разглеждане. Възприемащият, с всичките си сетива, е само човешко същество. Ако изключим второстепенните и в повечето случаи неопределящи възприемането на фотографското изображение човешки рецептори: мирис – и фотографската снимка има също свой аромат (абстрахирайки се от мониторното й изображение); звук – при опипването й, тя издава специфичен шум; хаптични възприятия – например гланцова, матова, растерна повърхност на снимката или дебелина на подложката й: картон, полукартон и пр., предизвикват различни усещания по време на “опипването” на снимката, то в основната част ние я възприемаме от 99,9 % визуално. Зрението ни, но същевременно, бих казал най-вече, и нашият мозък наблюдават, “съзерцават” снимката. И двата “инструмента” (“сканиращият” и “анализиращият”) се стремят да съпоставят дадената снимка с действителността, с това, което вече знаят и до което са се “докоснали” в миналото. Т. е. което вече е “запаметено” в ХИПОКАМПУСА. Тук говорим за рационалните, фактологичните реминисценции и реакции въз основа на преживяното, запаметеното...

Не бива обаче да подценяваме факта, че стойностната фотография (стойностното фотографско изображение) предизвиква и “създаване” (“изграждане”) на изцяло нов образ. Образът, който е “дообработен”, “пречупен” чрез индивидуалността на перцепиента, се “гради” най-вече върху комбинацията на в момента възприеманото с индивидуалните и най-съкровените фантазии относно разглежданата “сцена”. Всеки зрител реагира, възприема и преосмисля поднесеното му, представеното му, изображение. В това число и фотографското. От гледна точка на във времето отдавна позабравени емоции, преживявания или мечти, у зрителя се активира амигдалата. Тя, в този момент, се “събужда” и почва да “рови в архивните си файлове”, за да направят заедно с неокортекса рационално-емоционалната “преценка” на дадената снимка, на протичащото възприемане. Дори че може би не е за вярване, и най-съвременните фотоапарати само се доближават до възможностите на окото и предимно на мозъка. Даденостите, които притежава здравия човек (динамичния диапазон на зрението, възможността за баланс на бялото, гамут, фокусиране, нощно виждане и пр.), до сега техниката само частично имитира. Но от друга страна техниката в някои области надхвърля човешките възможности – макрофотография, микрофотография, RTG, мощни телеобективи и пр. Нека малко по-отблизо да разгледаме възможностите на човешкото око и на визуалното възприемане, като ще ги съпоставяме със съвременните параметри на DSLR.

Част І | Част ІІ | Част ІII



*
 
 

Сподели със всички...

 
Връзки
· Повече за Фото размисли
· Статии от BgFotoNET


Най-четена Статия Фото размисли:
Защо да наемем професионален сватбен фотограф за нашата сватба..?

Рейтинг за Статия
Среднa Оценка: 4.83
Гласа: 6


Моля, отделете една секунда и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

Опции

 версия за принтер версия за принтер


Посетете и нашите приятели:
| www.fotolia.com | www.fotokniga.bg | Регистрация на домейни |

Мain website engine code by phpnuke.org All Rights Reserved.
All logos and trademarks in this site are property of their respective owner. The comments are property of their posters.
Content and images Copyright © 2001 - 2014 by BgFotoNET Ltd. and/or adduced sources. All Rights Reserved.
[ Условия за ползване ] Статистика за сайта [ За BgFotoNET ]
Ако не виждате всичките 16 зони от бяло до черно, калибрирайте мониторът си.