BgFotoNET начало
 
 
 
 
МЕНЮ
Моят BgFotoNET
Привет, Анонимен
 Потребител
 Парола       
Код за сигурност:
 Код за сигурност 
   [Регистрация]
Членове:
Последен: FelixLaroc
Днес: 0
Общо: 193487

Онлайн Сега:
Анонимни: 356
Регистрирани: 7
Всичко: 363

Онлайн Регистрирани:
01 : MarianPlay
02 : MarkusCord
03 : FelixLaroc
04 : LucilleMac
05 : IzettaClyn
06 : WhitneyStr
07 : EarleneMor
ФОТОПАЗАР...
Няма обяви...
Реклама...
Езикови курсове по интернет
ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС ВЪВ ФОТОГРАФИЯТА – ІII част
Публикувано във понеделник, 01 май 2006 в 10:33 часа от BgFotoNET
Фото размисли
Нашият уважаван потребител alesh ни пише: д-р Алеш Хръдличка

Анатомия на човешкото око
Със сигурност се е случило на всеки фотограф, че с нетърпение очаква да копира своя току що създаден шедьовър, определена сцена. Но в последствие разбира, че снимката не струва. Причината е в това, че човешкото око е коварно – от наблюдаваната сцена избира само интересното, светкавично се приспособява на променящите се светлинни условия и от горе на всичко мозъкът, освен светлината, възприема и мириз, звук, топлина и пр. Комплекс от тези възприятие създава емоция (чувство, усещане), коята във фотографската снимка често липсва. Поради трябва да осъзнаем факторите, които отличават снимката от окото и това да използваме в наш плюс. Както и да се стремим към “визуалното послание”, което би могло в известна степен да замести останалите “не образни” сетива...

Човешкото око е встъпителната част от веригата на човешкото виждане. То се състои от прост обектив с 2 елемента - роговица (cornea) е външния елемент и леща (lens) вътрешният. Количеството светлина, което навлиза в окото, е определяна от ириса (диафрагма), който се намира по средата. След това светлината се разпространява в прозрачен скливец (vitreous humor) и върху ретината създава странично обърнат образ. Ретината е светлочувствителната част на окото и отговаря на CCD/CMOS сензор или на филм. Ако бихме я изправили в равнина, тогава ще получим кръг с диаметър 42 мм – интересно съвпадение с диагоналата на кадър с размери 24 х 36 мм! Ретината е образувана от светлочувствителни клетки – приблизително 130 милиона тичинки (rods) и 7 милиона светлочувствителни клетки (cones). В този смисъл окото е всъщност 137 мегапикселов фотоапарат!

Cones са по-малко чувствителни, но са в състояние да различават цвят. В сравнение с тях, тичинките са много чувствителни към светлината, но “черно-бели”. Поради това в сумрак виждаме само черно-бяло. Върху ретината има и т. нар. “жълто петно” с диаметър 0,2-0,5 мм. Петното се намира на оста на окото и представлява мястото с най-остро виждане, с което фокусираме. В жълтото петно почти напълно отсъстват тичинките, но на 1 мм2 се намират около 150 хиляди светлочувствителни клетки – това отговаря приблизително на 10 000 dpi! Петното служи за острото и цветното дневно виждане и за високата резолюция помага и фактът, че всеки cones тук има собствен оптичен нерв (влакно). От оптическата ос на окото, т.е. от жълтото петно към периферията на ретината постепенно намаляват светлочувствителните клетки, но се увеличава броят на тичинките, като гъстотата им е най-голяма приблизително 5-6 мм от центъра (около 160 000 тичинки на 1 мм2). Тази area (област) реагира предимно на движение и на промяна интензивността на светлината и “обслужва” периферното и нощното виждане. С един оптически нерв е свързан по-голям брой тичинки, което намалява резолюцията, но същевременно повишава тяхната светлочувствителност.

Според медицинските източници една тичинка е в състояние да регистрира един фотон! В крайна сметка окото “напускат” общо около 1 милион нервни влакна (в този смисъл окото се явява 1 мегапикселова камера. Средно с едно влакно са свързани 130 светлочувствителни клетки. Този факт, преминаване от 137 мегапиксела към 1 мегапиксел, може да приравним към JPEG компресия, появила се преди милиони години! Какво “прави” фотографското изображение? Информативната фотография (научна, регистративна, документална, репродукционна, предметна - каталожна) си поставя за цел, по пътя на респектирането на отрицателните и чрез използването на положителните свойства на фотографията, да предаде голите факти колкото се може най-реалистично, най-вярно. Стреми се към колкото се може най-просто и най-директно, а и най-добре да “нахрани” hyppocampus и neokortex.

Емотивната фотография (креативна, творческа) най-напред поднася чувства (емоции, емоционална възбуда, дразнители), а след това, на второ място рационалната фактология. Без значение е, дали в изображението са закодирани негативни чувства (страх, съжаление, тъга) или позитивни (радост, щастие, любов, умиление). Важното е, че снимката се обръща към амигдалата и въз основа на разглеждането (възприемането) й настъпва емоционалната реакция у перцепиента. Колкото по-силна, толкова по-добре. Възможността за възприемане и обсъждане на фотографии е в тясна връзка с емоционалния интелект (EQ) на възприемащия. Какви емоции могат да бъдат скрити в снимките?

Първи пример:

Срещнахте се с приятели, които са били на почивка на море в Испания. Естествено че ще ви поднесат купища снимки. При разглеждането на повечето от тях ще си помисите: “Хм, хубаво, но пясъкът и водата са като тези в Приморско и размазаното хлапе в средата вероятно е Гошко. И нищо… Никаква емоция. Но екскурзиантите, по време на своя разказ и безкрайното прехвърляне на снимките, видимо се вълнуват. Те за миг отново са “на почивката”.

Какво всъщност става?

Фотографиите на приятелите не са успели да събудят у вас никакви емоции, защото снимките са по принцип регистративни, регистративно-документални, за спомен. При авторите или фигуриращите персонажи на снимките, по време на показването им, засилено с вербалното им “дооцветяване”, бяха събудени техните собствени емоции, складирани в амигдалата. И поради това, че спомените (регистрираните емоции) от почивките са по принцип с положителен заряд, те отново са “там”, в Испания на море и отново изживяват насладата. Поради тази причина хората обичат и дълго (често прекалено дълго) разказват какво всичко чудесно са преживяли. Но за неучастващият “в почивката им” зрител, страничен наблюдател на регистративни фотографии, на снимки за спомен, задействащите само авторовата амигдала, обикновено става дума за голяма скука. Снимките от този род може да определим като “снимки за лично ползване”. По думите на Сюзън Зонтаг ”Фотографията поднася на човека своеобразна възможност за “отношение” към света: Фотографирането означава да бъде присвоено (откраднато) сниманото.” Отношението както и обяснението на същността на фотографията на Сюзън Зонтаг ще разглеждаме в следващите лекции. На това място бих искал само да подчертая, че във връзка с този “род” фотография (фотографската регистрация на личните преживяния) тя е права, но по отношение на всевалидността на тезата й, опитваща се да сложи под един общ знаменател цялата същност на фотографията, може доста да се спори.

Втори пример:

На изложба или в списание разглеждате цикъл снимки, напр. отново от испанското крайбрежие, които е заснел професионален (желателно професионален не само по отношение на снимачното и копирното техническо умение!) фотограф. Кадрите със сигурност ще бъдат доста по-малко в сравнение с тези от почивката на приятелите ви. Качествените снимки ще успеят да “събудят” амигдала и при перцепиентите, които не са се докоснали реално до сниманото. Вие нямате (възприемащият) никаква пряка емоционална “връзка” с местността, времето или събитието. Тези снимки просто са в състояние да активизират емоции, емоции във вид на “латентен” файл във вашата амигдала. Дори никога да не сте напускали родното си село. Следователно, добрата фотография “излъчва” НЕЩО, което е в състояние да въздейства, нещо, което ни дава усещане за това, че бяхме ТАМ, че разбираме нейното съобщение и чувстваме, съпреживяваме чуждите емоции, емоциите на автора на снимката или на хората, които вече са били ТАМ. Друг интересен момент е, че при всеки от нас ще бъдат “активирани” различни емоции (по характер и сила), защото всеки от нас има в амигдалата запаметени различни “файлове”. Как да “заредим” снимката си с емоции? Фотографът се разхожда из света (из ателието) и търси (или аранжира) интересни моменти, детайли или фрагменти. Почти подсъзнателно композира кадрите си и натиска спусъка. Дебне точния миг, точното място, подходящото осветление… Търси нещо, което ще му даде възможност да сподели това, което чувства (отново на първо място е амигдалата!). Просто не може да се сподели това, което не се чувства, не идва от вътре…

А за да може да се концентрираме върху собствените си снимачно-емоционални намерения, нагласа, трябва да се освободим от емоционалните импулси, предизвикани от мястото и средата, където снимаме (миризми, звуци, хора и пр.) и да преосмислим и решим няколко неща:

- Ще бъде ли интересна снимката? В случай, че ще я разглежда отекчен зрител в хола ми и при това ще лапа пуканки, ще го заинтригува ли?
- Какво всъщност искам да снимам? Небе, море, дърво, животно, човек – кое, как и защо?
- Какви емоции искам да внуша?
- Как ще изглежда снимката ми - с формат 13 х 18 или като изложбено копие?
- Как ще откроя основния сюжетен мотив? Как ще се справя с основите на композицията? Как ще реша преден и/или заден план?
- Има ли в момента подходящо осветление?
- Точно сега ли е правилният “миг” за снимане? Както сигурно вече разбрахте, не съществува никаква гарантирана рецепта. И това е добре, защото така всеки има шанс. Нищо не е определено правилно или определено погрешно. В много случаи именнно разрушаването на общоприетите канони или правила води до изненадващи резултати. Важното е, фотографът да се опита да мисли, да не тръгва за шедьоврите като на лов на пъдпъдъци с картечница.

СЪЩАТА ТЕМА ПОД ДРУГ ЪГЪЛ:

Право на промяна на действителността?
Всеки фотограф, чиито амбиции не свършват с педантичното подреждане на снимки в семейния си албум, след известно време си поставя въпроси, свързани с неговото следващо творчество. Какво да снима, какъв е смисъл на неговото творчество, какво иска да каже на зрителя… Трябва ли въобще нещо със снимките си да соъобщава или стига само насрещната констатация: “Ех, това е хубаво…” Каква е разлика между редовия фотолюбител и творческия фотограф? Къде е границата между регистрация на действителността и авторската изповед? Въпроси много и вероятно още повече отговори, но почти всичко се свежда до основния творчески “инструмент” на фотографа – до “фотографското възприемане на действителността”. Този инструмент е един от малкото в целия фотографски процес, който е изцяло субективен, който дава широко поле за творческия изказ, изповед, за определеното “манипулиране” с действителността.

Или по-просто казано, става дума за “виждане по друг начин”. Основното, което отличава творческата фотография от обикновените снимки на снимащото мнозинство, е създаване на друга, нова реалност, която е резултат на друго, различно, нестандартно възприемане на фотографа. (Тук бих искал да добавя, че терминът “фотографско възприемане” не обхваща само потенциалните възможности на зрението, но и огромен спектър от интелектуално-емоционалната “обработка”, както и творческото прилагане на досегашните, моментни или интуитивно-предсказуеми рационални и емоционални “записи” и импулси.) Креативната фотография никога не е само регистрация на действителността. Тя ТРЯБВА да притежава повече или по-малко видими или “закодирани” знаци от/на авторската намеса. Или по-просто – трябва да поднася предметите, хората, природата (просто всичко около нас) така, както зрителят не ги вижда или не може да ги съзерцава с “простото” си око. Фотограф-художникът (по-точно творческият фотограф) създава нов свят, нова реалност.

Създава емотивно фотографско съобщение, опитва се да превърне снимката в своеобразен “мост” между него и зрителя, между индивидуалната си душевност и “емотивните рецептори” на възприемащия. Не може обаче категорично да твърдим, че каквато и да е промяната на действителността, тя ще намери отклик или разбиране у зрителя, ако не изпълнява основните технически изисквания, ако самоцелно отрича правилата на композицията, или ако премине естетическата или етичната толерантност. Фотографският изобразителен процес предлага цяла редица творчески и технически средства, с помощта на които може да бъде променена реалността и “снетото да бъде нагласено” според представите на автора. Например промяната на фокусното разстояние (спрямо 50 мм обектив при лайка камера, да речем) ще промени облика на пространството, перспективата и дълбочината на остро изобразеното пространство… (Ракурс, ч/б материал, градация, назърненост, филтри). Също така и подбор на подходящо кадриране, отсечка или детайл ще съсредоточи вниманието на зрителя върху неща, които нормално той не би забелязал. Чрез находчивото разместване на различните обекти може да създадем интересни взаимовръзки и отношения (било формални или съдържателни), с помоща няколкократната експозиция сме в състояние да “съберем” неща на пръв поглед противоречиви, да създадем нереални визии. И това не е всичко…

Предстои ни още целият позитивен процес – промяна на градацията или колорита, маскиране при копиране, сандвичи, разновидни химически процеси, фотографични или специални фотографски техники, тониране, колориране (виражиране), монтажи, колажи, асамблажи, ролажи, фокалк и какво ли още не… Всичко допира до усета и естетическото чувство на автора, за да не попадне “с помощта” на избраните от него творчески (изобразителни) средства на фотографията в коридорите на баналността или кича. Често задаван въпрос е, дали фотографът има право да променя реалността, нейния облик, естественото разположение на предметите, обектите или техните взъимоотношения преди експозицията.
Моят отговор е: ДА и Не.

Зависи за какъв подход към действителността става дума. Никой сигурно няма да роптае срещу сътворен, постановъчен натюрморт, дори да става дума за изкуствено създаване на нова реалност, за несъществуваща преди снимане хармонична композиционна “съвкупност” от предметите – най-често “дообработени” с помощта на модифицираното осветление, фон и пр. В творческата фотография, условно казано, се стремим към една основна цел – да създадем кадър, снимка, която ще привлече вниманието, която ще е интересна - и най-вече тя да накара зрителя към разтълкуването на съдържателно послание. И дай Боже снимката да го “погъделичка” и емоционално. Тогава ще можем да говорим за стойностите, присъщи на художествената фотография.

Следва продължение

Част І | Част ІI | Част ІIІ



*  
 
 

Сподели със всички...

 
Връзки
· Повече за Фото размисли
· Статии от BgFotoNET


Най-четена Статия Фото размисли:
Защо да наемем професионален сватбен фотограф за нашата сватба..?

Рейтинг за Статия
Среднa Оценка: 4
Гласа: 6


Моля, отделете една секунда и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

Опции

 версия за принтер версия за принтер


Посетете и нашите приятели:
| www.fotolia.com | www.fotokniga.bg | Регистрация на домейни |

Мain website engine code by phpnuke.org All Rights Reserved.
All logos and trademarks in this site are property of their respective owner. The comments are property of their posters.
Content and images Copyright © 2001 - 2014 by BgFotoNET Ltd. and/or adduced sources. All Rights Reserved.
[ Условия за ползване ] Статистика за сайта [ За BgFotoNET ]
Ако не виждате всичките 16 зони от бяло до черно, калибрирайте мониторът си.