BgFotoNET начало
Професионални фотографии на невероятни цени...
 
 
 
 
МЕНЮ
Моят BgFotoNET
Привет, Анонимен
 Потребител
 Парола       
Код за сигурност:
 Код за сигурност 
   [Регистрация]
Членове:
Последен: TaylahDacr
Днес: 0
Общо: 191985

Онлайн Сега:
Анонимни: 383
Регистрирани: 3
Всичко: 386

Онлайн Регистрирани:
01 : DeanaBurde
02 : WIPOdell0
03 : TaylahDacr
ФОТОПАЗАР...
Няма обяви...
Реклама...
Професионални фотографии на невероятни цени...
ФОТОГРАФИЯ И ФИЛМ - І част
Публикувано във понеделник, 17 декември 2007 в 00:00 часа от BgFotoNET
Фото размисли
Нашият уважаван потребител alesh ни пише:
д-р Алеш Хръдличка

Изобретението на фотографския изобразителен способ е бил първият импулс, който е довел до следващата разновидност на оптическата документация – кинематография. Става дума за двете технически изобретения, които дълго време са се стремели към пълноценното “наместване” в областта на изкуството. Но преди това фотографията и филмът е трябвало да открият своя собствен художествен език.

І. ВЪВЕДЕНИЕ

Това че отделните видове изкуство по време на историческото си развитие са се повлиявали взаимно и че са си предоставяли вдъхновяващи импулси един на друг, е очевидно. През 19-ти и особено през 20-ти век всичките съставни части, в нашия случай на визуалното изкуство, благодарение на драматичните промени в обществото, имат определящо значение за следващото развитие на изкуството като цяло. Във формирането на модерната култура почват да заемат определящата роля новите изобразителни средства. Към емблематичните и повече от актуалните примери за двупосочното вдъхновяване принадлежат два феномена на нашето време – фотографията и филмът...
Изобретението на фотографския изобразителен способ е бил първият импулс, който е довел до следващата разновидност на оптическата документация – кинематография. Става дума за двете технически изобретения, които дълго време са се стремяли към пълноценното “наместване” в областта на изкуството. Но преди това фотографията и филмът е трябвало да открият своя собствен художествен език. Именно в този период, в периода на общото търсене, взаимовлиянията между двата феномена са най-очертани и заслужават специално внимание. Влиянието на фотография или кинематография през отделните фази на историческото им развитие се е проявявало с различна интензивност, мястото на водещата и по-прогресивната медия непрекъснатото се е променяла. Най-близо една до друга са били в периода на нямото кино, когато и двете медии са боравили само с чисто оптическите (визуалните) средства. И двете медии, от времето на зараждането си, са се стремяли да “пленят” променливостта на мига във времето, пространството и светлината, като всяка е боравила със своята специфика. Възможността за регистриране на движението и времето е типична за фотографията – това са нейните незаменими “характерни черти”, които правят фотографската “регистрация” незаменима. Въз основа на това, представеното изображение, позволява на зрителя да се замисли, да преосмисли и формално-съдържателно, без ограничение във времето, да анализира конкретната “сцена”. За подчертаване на авторския замисъл същия похват използва и кинематографията (мултивизия).

Но парадоксалното е, че фотографията, с приблизително петдесетгодишния си аванс по отношение на историческото си развитие, не е използвала собствените си изразни средства. Тя започва да ги прилага тепърва под влияние на кинематографията. Става дума преди всичко за формата на кадъра – не само за използването на детайла и различни ракурси, но и за промяната на фокусното разстояние, толкова необходима за киното. Фотографията, под влиянието на новите импулси от кинематографията, изведнъж придобива нова динамика. Благодарение на “новото, кинематографското” снимане, обектите пред фотокамерата буквално оживяват. Сменяемите обективи във фотографията са били известни вече от 1851 г. (Richard Willats конструира първата камера за тяхното използване), но творческото им използване става тепърва след разпространението на фотокамерите, използващи кинофилм (т. нар. “лайкаформат”), които са тясно свързани с развитието на кинематографията. Oscar Barnack (създателят на първата “Leica”) използва възможностите на “лайка-фотокамера” също и за “филмиране” като възможност за проверяване на експозиция.

Следващото чисто кинематографско средство е “кино-монтажът”, което вдъхнови фотографията за използване на колажа и към “преоткриване” на фотомонтажа. С неговата помощ и фотографията успява да засили изказа си по отношение на динамикта, ритъма и разновидността на собствения си език, творческите нагласи и приоми толкова типични за модерното време. За налагането на нов поглед спрямо предметната действителност, фотографията трябва да е благодарна преди всичко на руската революционна кинематография. Отделните кадри от произведенията на Вертов, Ейзенщайн и Пудовкин са особено динамични и едновременно акцентират върху експресивното им звучение. Влиянието на творбите на тези автори се отрази почти в целия свят. Основната цел на настъпващата генерация от 20-те години на 20-ти век е била търсене и експериментиране.

Кинематографският авангард се ориентира в две основни посоки:
– възприемането на драматичността от останалите видове изкуство
- стремеж за намиране на автономния език на кинематографията


Авангардът се обособява в началото на 20-ти век във Франция, като повлиява и развитието на филмовото изкуство – преди всичко документалното, а то във всичките европейски страни. Забележителното е, че първите филми на френския авандгар са заснели “не-кинематографисти” (Например: Man Ray, американски фотограф и живописец: “Завърщане към разума”; “Механичния балет на кубистичния живописец Fernand Leger” - както и много други) всичките му произведения каточели си “играят” с форма и с кинематографския изказ под влиянието на Дадаизма).

Авторите са се стремяли към създаването на “визуални симфонии” – за тях творческия феномен и акцентирането върху ритъма са се превърнали в единствения приемлив и търсен творчески знаменател. Анализирайки по-внимателно тези творби, ще установим, че надделя формалния изказ над съдържателния. Това “филмово движение”, наричано „Cinema Pur“ (чист филм) е имало редица привърженици и извън Франция. В този дух са работили например в Германия - живописецът Hans Richter (анимационен филм „Rytmus 21“, 1921), Walter Ruttmann (Opus l., 1923) или Oskar Fischinger (As you like it, 1919).

Използването на фотографските серии, повлияно от кинематографията, намира кулминацията си в печата и пропагандата в края на 20-те и началото на 30-те години на 20-ти век. По това време започва ерата на модерната фотожурналистика. Центровете са два, независими:
- Германия (Salomon, Munkacsi, Felix Mann, Eisenstaedt)
- Съветския съюз (Александър Родченко, Борис Игнатович, Сергей Иванов Аллилуев, Ел Лисицкий)

Фотографите, в ролята на филмовите оператори, заедно с билдредакторите, които може да приравним към режисьори и монтажисти, създават поредици от снимки със строго подреждане, като целенасочено работят с общи планове, средни планове и детайли.

Творците като John Heartfield, Raul Hausmann, Hannah Höch, Александър Родченко, Ел Лисицкий, Gustav Klucis, Karel Teige, Jindrich Styrsky и други, с фотомонтажите си постигат желаното емотивно въздействие върху възприемащия, като техните фотомонтажи стоят над “описателната илюстрация”. Чрез подходящия подбор нна отделните кадри и тяхната комбинация в еднородната серия, те създават нови стойности и желаното въздействие. Основните средство са били провокация и шок, които са предизвиквали априори концептирана реакция и съпричастие на масите.

По същото време, в края на 20-те години на 20 век, лавинообразно се възобновява и следващата творческа възможност на фотографята – няколкократната експонация, позната от края на 19-ти век. Но именно през споменатия период, светлописците, въз основа на импулсите от кинематографията, се опитват да постигнат и творчески да използват “наслагване” на няколкото времеви и пространствени “равнини” – димензии.

30-те години на 20-ти век са години на засиленото развитие на кинематографията. С озвучаването на “подвижната фотография”, филмът получава шанса за да се изразява и с помоща на диалога, на музикалния съпровод. В тази посока кинематографията се сдобива със следващото средство – с елемента на въздействието върху зритеря, със следващото рецепторно “формиране”. Тази нова придобивка на кинематографията бихме могли да приемем като предимство, но в същото време може да допуснем, че чисто визуалната й съставка (на кинематографията), в сравнине с фотографията, доста отслабва. Първите, повече или по-малко успешни, опити да проговорят “съживените снимки” се датират с първите кинематографски представления (1895), но пълноценнното навлизане на звука във филмовото производство се проточи за повече от 30 години. През 1929 г. се състои изложбата “Film und Foto” в Щудгарт, която изразително повлиява следващото развитие и на двете медии. Показаните изложби и отделните презентации на фотографите са се съсредоточили предимно към реалистичното, неподправеното представяне на "фотографската истина", повлияна от фотографията на авторите от тоговашния СССР. Влиянието е било предимно в посоката на автентичността на фотографията, нейната “истинност”, като фотографите са си поставяли една единствена цел – акцентирането върху революционно-обществените идеи.

През първата половина на 30-те години на 20-ти век вълна на социалната фотография стига и до САЩ, където се развива с необикновена сила, особено по време на икономическата криза.

Фотографията и кинематогграфията се превърщат, по време на предвоената и политически нестабилната Европа, в изразителен манипулатор. Особено във фашистската Италия и нацистката Германия. По това врем, двете медии, служат на фанатичните идеологии (напр. L. Riefenstahl). По време на Втората световна война и особено в първите години след нея, влиянието на документалната фотография се прожектира върху кинематографията, което довежда до появата на следващото кинаметографско течение – “неореализъм”.

ІІ. ДВИЖЕНИЕ

Интересно е да се проследи развитието на стремежите за регистрацията на движението от исторически аспект, което завършва с изобретението на кинематографията. Живописта и пластиката се занимават с този проблем през цялото си съществуване поради това, че тези видове изкуства са по същността си статични и не изобразяват развитие на действието във времето и пространството (за разликата от динамичните видове на изкуството – напр. театър, балет). Приликата с филма изобразителното изкуство има от момента когато се появяват първите опити за представяне на движение и изображинието започва да пресъздава действие.

В културното наследство на отделните епохи, световната живопис оставя голям брой картини, чиято композиция е членена на части, пресъздаващи самостоятелното действие. Още предисторическият човек се е опитвал да пресъздаде движение чрез рисуване на няколкото основни фази (пещерни рисунки) – т. е. той се е опитвал да изобрази случка, събитие, преживяното във времето. Този стремеж присъства в цялото културно историческо развитие.

Например в Древния Египет движението (действието) е било поднасяно с помоща на релефи върху стените на пирамидите и храмовете, в Гърция живописците са рисували фигури на атлетите в различни фази на движението им, като е била спазвана логига на последователността. Франузинът M. T. Poncet фотографира отделните образи на атлетите и ги прожектира върху екрана. С този си опит обърща внимание върху очевидната връзка с бъдещия анимационен филм. Подобни примери бихме могли да открием в цялата история на човечеството.

Първоначалните стъпки на фотографията (Ниепс, Дагер, Талбот, Баяр и пр.) датират от периода 1822 – 1840 г. Както живописта, така и най-ранните фотографски изображение имат неоспоримо сходство по отношение на статичността си, в срого визуалната и надвремева форма на комуникацията. Но фотографията спира, фиксира движението, извлича от него времева “отсечка”, необходима за експозиция. Това че живописта и фотографията не могат да изобразят времето, още не означава, че те нямат възможност, необходимите изобразителни средства (“инструменти”) да предизвикат впечатление, илюзия за движение у зрителя.

В ранните си години, фотографията се е опитвала да наподобява живописните творби и обратно – живописците са използвали фотографските изображения за вдъхновение, като инспиративния заместител на действителността. Фотографската снимка се превръща във “вторична реалност”, в изходен спомагателен материал за техните творби. Живописците не са искали стриктно да копират фотографии, а с тяхната помощ да тръсят нов “творчески език”, друг, по-модерен изказ. Благодарение на фотографията, живописта се освобождава от директното копиране на реалността, от хилядолетния стремеж към мимесиса (наподобяването) на реалното. Взаимното повлияване на фотографията и живописта по време на импресионизма, довежда до тяхното творческо “обединение”. Под влиянието на импресионизма, фотографията програмно се отказва от “огледалното”, реалистично пресъздаване на действителността, от остротата на контурите и от безчет тонални и структурни детайли. В изображенията надделява чувството (субективизмът) върху обективната действителност – сецесионен, импресионистичен пикторализъм, характерен във фотгорафията с използването на т.нар „благородни процеси”.

очаквайте продължение...
 
 

Сподели със всички...

 
Връзки
· Повече за Фото размисли
· Статии от BgFotoNET


Най-четена Статия Фото размисли:
Защо да наемем професионален сватбен фотограф за нашата сватба..?

Рейтинг за Статия
Среднa Оценка: 0
Гласа: 0

Моля, отделете една секунда и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

Опции

 версия за принтер версия за принтер


Посетете и нашите приятели:
| www.fotolia.com | www.fotokniga.bg | Регистрация на домейни |

Мain website engine code by phpnuke.org All Rights Reserved.
All logos and trademarks in this site are property of their respective owner. The comments are property of their posters.
Content and images Copyright © 2001 - 2014 by BgFotoNET Ltd. and/or adduced sources. All Rights Reserved.
[ Условия за ползване ] Статистика за сайта [ За BgFotoNET ]
Ако не виждате всичките 16 зони от бяло до черно, калибрирайте мониторът си.